Определение № 181 от 14.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 670/2017 г.

М. Х. А. е подал частна жалба против определение № 393/16.12.2016 г., постановено по гр.д. № 2045/2016 г. от ВКС, IV г.о., с което е върната като просрочена негова частна жалба вх. № 11742/24.11.2016 г. Д. О. О., М. А. Х. и З. О. Х. са отговорили, че частната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване. Жалбоподателят М. А. твърди, че не е пропуснал срока за обжалване на определение № 393/16.12.2016 г., постановено по гр.д. № 2045/2016 г. от ВКС, IV г.о. Узнал е за определението на съда, с което е оставена без разглеждане негова молба за отмяна по чл. 303 ГПК при проверка в деловодството на първостепенния съд и веднага подал частната жалба, която му била върната. По делото било приложено съобщение за връчено му копие от определение № 181/08.06.2016 г. с указание, че може да го обжалва, в което е отразено, че е получено лично от него на 30.06.2016 г., но твърди, че това не е вярно и подписът, удостоверяващ получаване на съобщението не е негов. Жалбоподателят иска допускане на съдебнографологична експертиза за установяване автентичността на върнатия по делото отрязък от съобщението в частта на подписа, отразен като положен от М. Х. А.. С определение № 93/15.03.2017 г. съставът на Върховния касационен съд е намерил, че оплакването в частната жалба налага да се установи вярно ли е посочен като получател на оспорената разписка М. Х. А., поради което е допуснал съдебнопочеркова експертиза, като е указал, че тежестта да докаже, че подписът за получател не е на М. А. е за оспорващия - жалбоподателя. Съобразно приетото по делото заключение на вещото лице С. В. Ч., кредитирано изцяло от съда като компетентно и обективно, подписът за получател в оспорената от М. Х. А. разписка е негов. Следователно документът е истински. При така установеното, М. Х. А. е бил лично уведомен за съдържанието на определение № 393/16.12.2016 г., постановено по гр.д. № 2045/2016 г. от ВКС, IV г.о., на 30.06.2016 г. и от тогава е започнал да тече едноседмичният срок да го обжалва. Правилно в обжалваното определение № 393/16.12.2016 г., постановено по гр.д. № 2045/2016 г. от ВКС, IV г.о., е прието, че подадената едва на 24.11.2016 г. от М. Х. А. частна жалба вх. № 11742/24.11.2016 г. е просрочена и, като такава, е върната. В заключение обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено Мотивиран от горното, съдът