Определение № 6113 от 20.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3844/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. срещу определение № 794 от 23.01.2024 г., постановено по адм. дело № 11088/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото. По наведени доводи за неговата неправилност като постановено при неправилно приложение на закона се иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. С обжалваното определение административният съд на основание чл. 130 от ГПК е оставил без разглеждане като недопустима и е върнал исковата молба на М. Д. Д. от гр. София срещу Национален осигурителен институт – Териториално поделение София-град с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, дадени му с разпореждане от 28.11.2023 г., с което исковата молба е оставена без движение, както и че исковете се основават на административни актове, за които не се установява незаконосъобразността им да е прогласена по предвидения в закона ред. Определението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по предявените от М. Д. срещу Национален осигурителен институт, Териториално поделение София-град искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от бездействие на длъжностни лица на ответника, ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба. С разпореждане от 28.11.2023 г. административният съд е приел, че исковата молба е нередовна и е дал указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности като: посочи ответника срещу когото са насочени предявените искове; ясно и конкретно посочи бездействията на административен орган или длъжностно лице на ответника, на чиято незаконосъобразност се основават предявените искове, като отграничи тези, посочени в исковата молба, пряко относими към него, а не към посоченото в исковата молба трето лице; да посочи периодите, в които са претърпени претендираните в исковата молба вреди, в какво се изразяват и каква е връзката с твърдените бездействия. В указания срок ищецът е подал молба, която по съществото си преповтаря изложението в исковата молба и не дава отговор относно конкретните бездействия, на чиято незаконосъобразност се основават вредите, каква е връзката им с претендираните вреди, периодът в който са причинени имуществените вреди и в какво точно се изразяват. Отделно от това се твърди се наличие на незаконни предписания, като не се твърди отмяната им по предвидения в закона ред. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. В случая липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на фактите и обстоятелствата, на които се основават предявените искове и непълнотата и неяснотата на самото искане отправено до съда, основава невъзможност за произнасяне. Изложените твърдения за определени факти не съставляват индивидуализиране на спорния предмет. Препращането към искания направени в административни производства, без посочване на връзката им с твърдените за претърпени вреди не отговаря на изискванията на закона за изложение в исковата молба на фактите и обстоятелствата, на които се основават предявените искове. При установената липса на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата, на които се основават предявените искове и непълнота на искането отправено до съда, исковата молба правилно е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания в какво се изразяват констатираните от съда нередовности и срок, в който следва да бъдат отстранени. Тези нередовности не са отстранени с подадената от ищеца молба, както правилно е прието в обжалваното определение. В тази молба отново се посочва вида на вредите - имуществени и неимуществени и размер на претенциите, без исканата от съда конкретизация, в какво конкретно се изразяват и в какъв период са причинени, съответно на какви конкретни обстоятелства се основава искането за обезщетяването им. Тези неотстранени нередовности съставляват пречка за извършването на следващи процесуални действия и водят до недопустимост на съдебното производство, поради което съдът правилно е върнал исковата молба и прекратил производството по делото. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение