Определение № 839 от 23.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2025 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 13.01.2026 год. на Д. Р. Д., чрез адв. В. П. /надлежно упълномощена/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 84 от 12.01.2026 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че със същото не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника Основно училище „Н. Й. В.“ – [населено място], но съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, поради което се претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат за подадения отговор, който съдържа такова искане. Касаторът /ответникът/ Основно училище „Н. Й. В.“ – [населено място] не е депозирал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълването на съдебния акт в тази му част /т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение по настоящото дело № 84 от 12.01.2026 год. не е допуснато касационно обжалване на решение № 21 от 22.01.2025 год., постановено по в. гр. дело № 525/2024 год. по описа на Окръжен съд – Смолян. Ищцата Д. Р. Д. е подала отговор на касационната жалба на ответника, с който е поискала присъждането на направените разноски, като е представила договор за правна защита и съдействие от 28.03.2025 год. /с характер на разписка/, от който е видно, че е заплатила в брой уговореното адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 2 500 лв. При постановяване на определението от 12.01.2026 год. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. С оглед изхода от спора и доказаното извършване на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата по касационната жалба /ищцата/ има право да ги получи. Доколкото в случая касаторът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав не дължи извършването на преценка дали заплатено от ответницата по касационната жалба адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Действащият ГПК не предвижда правомощие на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита. В този смисъл налице са предпоставките за допълване на определението по чл. 288 ГПК, като касаторът следва да бъде осъден да заплати на Д. Р. Д. разноски за касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 278.23 евро /равностойни на 2 500 лв./. Разноските за първоинстанционното и за въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на по 2 000 лв. са присъдени на ищцата съответно с първоинстанционното решение и въззивното решение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение