Решение № 11541 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8102/2018 г.

Решение № 11541 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8102/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Е. Й. против решение № 171/18.04.2018 г., постановено по адм. дело № 819/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т. /АС- В. Т./. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – младши автоконтрольор в група "Охранителна полиция" при Районно управление на МВР – Свищов не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение на АС - В. Т. е отхвърлена жалбата на Е. Й. срещу заповед рег. № 352 зз-89/05.10.2017 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от полицейски орган в група "Охранителна полиция" при Районно управление на МВР – Свищов. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. АС - В. Т. е установил следните факти по делото: Във връзка с изпълнение на разпореденото в окръжно писмо рег. №Я-17691/15.06.2012 г. на ВНД директор на ОДМВР - В. Т. за провеждане на ежеседмични полицейски операции по метода за "широкообхватен контрол" по холандски модел за времето от 10 часа до 12 часа на 5.10.2017 г. от началника на РУ – Свищов на 04.10.2017 г. е утвърден план за организиране и провеждане на СПО на територията обслужвана от РУ гр. С.. За изпълнението на разпоредените с горепосочения план задачи за посочените часови интервал е разкрит следния пост: с. О., ул. "Бендера", с определения автомобилите, с които да се осъществява контрол по ЗДвП, както и лицата и тяхната длъжност, служители при РУ на МВР гр. С.. От разпита на свидетеля Йонев, включен в съответната група за открития пост и докладна записка относно задържано лице изготвена на 05.10.2017 г. от младши инспектор М. Г. - мл. автоконтрольор в група "Охранителна полиция" при РУ – Свищов до началника на РУ – Свищов е установено, че С. Й. роднина на касатора е управлявал МПС лек автомобил Фолксваген Голф с рег. [рег. номер на МПС] без предпазен колан, който е спрян за проверка от страна на посочената група. След като са му поискани документи за самоличност и свидетелство за управление на МПС, същият е бил изключително агресивен, но въпреки това е предоставил СУМПС, с изтекъл срок на валидност. Въпреки предупреждението от страна на полицейските органи същият е продължил с обидите, като е повикал на помощ негов роднина, по - младият Е. Й.. След като е установено, че СУМПС е с изтекъл срок на валидност, полицейските органи са предприели фактически действия по сваляне на регистрационните табели на автомобила, при което С. Й. и Е. Й. яростно са се противопоставили, като касаторът е направил опит да потегли с лекия автомобил, тъй като е смятал, че след като същият е негова собственост, на последния не могат да бъдат сваляни регистрационните табели. Това негово действие е наложило В. Е., който е участвал в посочената група да употреби физическа сила, за да извади касатора от колата и да му постави белезници, в резултат на което бил задържан. Касаторът, собственик на автомобила и С. Й. – водач на МПС са били отведени в сградата на полицейското управление, при което на Е. Й. е дадена възможност да даде писмени обяснения, извършен му е личен обиск, за което има съставен протокол на основание чл. 80, ал 1, т. 1 от ЗМВР и медицински преглед, касаторът саморъчно е попълнил декларация - Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 от ЗМВР, включваща разясняване на неговите права, като същият е заявил, че не желае да ползва адвокатска защита. Образувано е бързо производство № 437/2017 г., по описа на РУ – Свищов срещу Е. Й., на основание чл. 356, ал. 3 от НПК. С постановление от 13.10.2017 г. Е. Й. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл. 270, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 325, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На водача С. Й. е съставен АУАН за извършеното нарушение на ЗДвП – управление на МПС без обезопасителен колан, със СУМПС с изтекъл срок на валидност и при наложена глоба с електронен фиш съответен номер, без да е заплатена доброволно в срок, предявен и подписан от същия. Въз основа на така съставения АУАН, е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17–0352–000559 на началника на РУП към ОДМВР – В. Т., с която на основание чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП, е прекратена регистрацията на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. [рег. номер на МПС] за срок от шест месеца, считано от 05.10.2017 година. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АС - В. Т. е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с данни, че след надлежно предупреждение, съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба - осуетява проверка по ЗДвП. Заповедта е издадена в 11: 00 часа на 05.10.2017 г., а Е. Й. е освободен в 18: 15 часа на същата дата. Пред първоинстанционния съд са събрани всички документи, представляващи административната преписка: докладна записка относно задържано лице изготвена на 05.10.2017 г. от младши инспектор М. Г. - мл. автоконтрольор в група "Охранителна полиция" при РУ – Свищов до началника на РУ – Свищов, епикриза на касатора, установяваща, че същият към 24.08.2017 г. до 27.08.2017 г. е лекуван активно в МБАЛ "Авис Медика" 00 Д за последствия от затруднено движение в резултат на фрактура, както и показанията на свидетелите В. Ч. и Й. М.. Първоинстанционният съд е провел подробно и задълбочено обсъждане на събраните доказателства, като фактическите и правните изводи, до които е достигнал са в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. От правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и лицето, адресат на акта, въпреки че е било предупредено от него, съзнателно да е пречело на органа да изпълни служебните си задължения. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Задачата на полицейските служители е била да провеждат специализирани полицейски операции по метода за "широкообхватен контрол" по холандски модел за времето от 10 часа до 12 часа на 5.10.2017 г. на пост: с. О., ул. "Бендера", а Е. Й. въпреки отправените предупреждения съзнателно е пречил на полицейски орган да изпълни задължението си по служба – проверка по ЗДвП, като след като е установено, че СУМПС на С. Й. е с изтекъл срок на валидност, полицейските органи са предприели фактически действия по сваляне на регистрационните табели на автомобила, а С. Й. и Е. Й. яростно са се противопоставили, като Е. Й. е направил опит да потегли с лекия автомобил, тъй като е смятал, че след като същият е негова собственост, на последния не могат да бъдат сваляни регистрационните табели и същият продължил с агресивното си поведение спрямо служителите на МВР. Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона, която е преследвана при издаването й. Задържането е осъществено на законно основание, доколкото фактите попадат в хипотеза, предвидена в материалния закон - чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АС – В. Т. е приел, че оспорената пред него заповед е издадена на основание, предвидено в закон като допълнително следва да бъде посочено, че не е налице незаконно ограничаване на свободата на Е. Й. по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с предоставянето на възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението на свободата на Е. Й. е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧ. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото на практика чрез нея полицейският орган е изпълнил служебните си задължения, които са били възпрепятствани от поведението на задържаното лице. В случая изпълнението на служебните задължения по опазване на обществения ред не е било възможно да бъдат осъществени от полицейските служители без ограничаване свободното предвижване на лицето, което е отказало доброволно да изпълни разпорежданията на полицейските органи и е направил опит да потегли с лекия автомобил и да попречи на полицейските органи да осъществят предприетите фактически действия по сваляне на регистрационните табели на автомобила. В този смисъл полицейският орган е упражнявал своите правомощия за опазване на обществения ред и оказването на съпротива от страна на жалбоподателя е станало повод за прилагане на ПАМ. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Възражението на касационния жалбоподател, че не са налице основания за задържане, тъй като липсват данни лицето да е съпричастно към извършване на престъпление, е неоснователно. В случая ограничаването на правото на свободно придвижване не се основава на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от същия закон, която е насочена към създаване на условия за безпрепятствено изпълнение на служебната дейност на полицейските органи по контрол, опазване на обществения ред и по предотвратяване на нарушенията. Правилни са и изводите на АС – В. Т., относно представената медицинска епикриза, която установява, че към 24.08.2017 г. до 27.08.2017 г. касаторът е лекуван активно в МБАЛ "Авис Медика" 00 Д за последствия от затруднено движение в резултат на фрактура, които обстоятелства са приети като неотносими към законосъобразността на задържането. При задържането е направен предварителен медицински преглед, съгласно заключението на който няма пречка за задържане на лицето, както и че същото няма оплаквания, а представената епикриза се отнася за здравословен статус за период преди задържането. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Поради липсата на надлежно представителство на ответната страна в настоящото производство и липса на претенция за разноски, разноски не следва да бъдат определяни при този изход на спора.