Определение № 11877 от 05.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Образувано е по частна жалба на „Ц.Б.С. – 2009“ ООД – гр. София, чрез процесуалния си представител адв. М. Якимов срещу определение № 12247/17.07.2024 г., постановено по адм. дело № 5100/2024 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против мълчалив отказ на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) за издаване на акт за прихващане и възстановяване на недължимо платени суми по подадено искане с вх. № 26-Ц-139 от 07.03.2024 г. по описа на НАП. Със същото определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочат съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяната му и връщане на делото за разглеждането му. Ответникът по частната жалба изпълнителният директор на НАП не е депозирал писмено възражение по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Ц.Б.С. - 2009“ ООД против мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за издаване на акт за прихващане и възстановяване на недължимо платени суми по подадено искане с вх. № 26-Ц-139 от 07.03.2024 г. по описа на НАП. Според първоинстанционния съд независимо, че искането до изпълнителния директор е подадено по реда на чл. 129 ДОПК, приложение следва да намерят правилата на АПК досежно мълчаливия отказ, тъй като недължимо платената такса, която се претендира за възстановяване е по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ), поради което и на основание чл. 28, ал. 2 ЗХ жалбата срещу мълчаливия отказ следва да се разглежда по реда на АПК. За да постанови обжалвания съдебен акт съдът е приел, че така подадената жалба е процесуално недопустима, като подадена след законоустановения срок за обжалване. По аргумент от чл. 57, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт се издава в 7-дневен срок от започване на производство, което в случая е започнало с подаване на искането на 07.03.2024 г., съдът е приел, че органът е следвало да се произнесе до 14.03.2024 г. В тази връзка и предвид липсата на издаден акт, на основание чл. 58, ал. 1 АПК е обосновал извод, че след посочената дата безспорно е формиран мълчалив отказ, който съгласно чл. 149, ал. 2 АПК може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В контекста на изложеното и предвид подаването на жалбата срещу мълчаливия отказ на 24.04.2024 г., тоест след срока по чл. 149, ал. 2 АПК, който е изтекъл на 14.04.2024 г., съдът е обосновал извод за нейната процесуална недопустимост. В обжалваното определение е прието, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 25 ЗХ, съгласно която в 14-дневен срок от завършване на производството и след като приеме, че обстоятелствата са изяснени изпълнителният директор на НАП постановява решение, тъй като тази разпоредба касае решенията на изпълнителния директор свързани с правомощията му по чл. 17 ЗХ, сред които не фигурира такова за възстановяване на недължимо платени такси. Също така съдът намира, че не е приложима и разпоредбата на чл. 92, ал. 4 ЗХ, според която недължимо платени или събрани суми по ал. 1 - 3 на чл. 92 ЗХ и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК, доколкото тя обхваща декларирането и установяването на променливата част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 ЗХ, каквато не е процесната такса. Обжалваното определение е неправилно постановено. Административното производство е образувано във връзка с подадено искане по реда на чл. 129 ДОПК с вх. № 26-Ц-139/07.03.2024 г. до изпълнителния директор на НАП за издаване на акт за прихващане и възстановяване на недължимо платени суми, представляваща недължимо платена такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 108 750 лева. Макар искането да е подадено по реда на чл. 129 ДОПК, правилно първостепенният съд е приел, че то следва да се разглежда по реда на АПК. По реда на ДОПК може да се иска възстановяване или прихващане на данъци и осигурителни вноски по данъчното и осигурително законодателство – чл. 128, ал. ДОПК. Законодателят не е предвидил по този ред да се претендира възстановяване или прихващане на такси по ЗХ, с изключение на такси по ЗМДТ – чл. 128, ал. 3 ДОПК. Затова в процесния случай правилно съдът е приел, че не е приложим ДОПК, а АПК. Съгласно чл. 30, ал. 6 ЗХ за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 75 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 300 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. В компетентността на изпълнителния директор на НАП съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗХ е да издава, да отказва да издаде, да прекратява и да отнема лицензи за организиране на хазартни игри, лицензи за производство, разпространение и сервиз, както и лицензи за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Тълкуването на цитираната разпоредба сочи, че негова е и компетентността да извърши преценка дали платената държавна такса за поддържане на издадения лиценз е дължимо внесена или подлежи на възстановяване. Независимо, че в изброените в чл. 17 ЗХ функции и компетентности на изпълнителния директор на НАП не е посочено изрично правомощието да възстановява недължимо платени такси, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 16 ЗХ същият осъществява и други правомощия в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт. В този смисъл, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 25 и сл. от ЗХ, като изложените от първоинстанционния съд в тази връзка мотиви не се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗХ в 14-дневен срок от завършване на производството и след като приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява решение, а съгласно чл. 28 ЗХ решенията му се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд - град София, в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на АПК. В случая такова производство не се е развило, поради което след изтичане на 14 - дневния срок от подаване на искането за възстановяване на процесната такса, е налице мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП. Обсъдено в конкретиката на настоящия казус се налага извод, че срокът за произнасяне по подаденото до изпълнителния директор на НАП искане с вх. № 26-Ц-139/07.03.2024 г. е изтекъл на 21.03.2024 г., тъй като той е 14 - дневен, а не 7 - дневен, както е приел първоинстанционният съд. Предвид липсата на издаден акт и по аргумент от чл. 58, ал. 1 АПК, след посочената дата безспорно е формиран мълчалив отказ, който съгласно чл. 149, ал. 2 АПК може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, т.е. до 21.04.2024 г., неделя, неприсъствен ден. Съобразно чл. 60, ал. 6 ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Жалбата на „Ц.Б.С. - 2009“ ООД до административния съд е подадена чрез изпълнителния директор на НАП на 22.04.2024 г., понеделник, т.е. в първия работен ден след 21.04.2024 г. (неделя), когато е изтекъл срокът за обжалване, а не както неправилно се посочва от първоинстанционния съд – 24.04.2024 г. С оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване и като допустима, подлежи на разглеждане. Предвид изложеното по - горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е неправилно постановено и подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на следващите съдопроизводствени действия по разглеждане на жалбата на „Ц.Б.С. - 2009“ ООД срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за издаване на акт за възстановяване на недължимо платени суми по подадено искане с вх. № 26-Ц-139 от 07.03.2024 г. по описа на НАП. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение