Определение № 239 от 28.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2617/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 185 от 26.09.2016 г. по настоящото дело ВКС е разгледал подадената от К. Н. Ч. касационна частна жалба срещу определение № 7396 от 25.03.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 9810/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, III „г” въззивен състав, като не е допуснал същата до разглеждане по същество. При този изход на делото и при условията на чл. 81 ГПК ответната страна по касационната частна жалба има право да й се присъдят разноски за защитата по делото. Съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното (с отговора на касационната частна жалба) искане. С молба вх.№ 9741 от 07.10.2016 г. С. Н. М. чрез адвокат С. М. е заявил искане по реда на чл. 248 ГПК да му се присъдят разноските по делото съгласно приложен списък (л. 23 от настоящото дело). Препис от молбата е връчен на К. Н. Ч. чрез адвокат Т. Л., която с молба вх.№ 11531 от 18.11.2016 г. е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора по настоящото дело, възражението за прекомерност е основателно. Видно от ДПЗС от 10.06.2016 г. (л. 25 от настоящото дело) С. Н. М. е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден с чл. 7, ал. 1, т.7 вр. чл. 11 НМРАВ – 200 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение