Определение № 634 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5513/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. К. и А. Д. Д. и двамата от [населено място] против решение № 1134/29.07.2016 г. по в. гр.д. №436/2015 г.г.о. V състав, на Пловдивския окръжен съд,, с което е потвърдено решение № 3931/2014 г. по гр.д. №11940/2012 г. на Пловдивския районен съд, ХХІ гр. състав, с което са отхвърлени предявените от тях искове срещу А. С. Т. от [населено място] за заплащане на всеки един от тях на сума в размер на 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при автотранспортно произшествие на 28.07.2007 г. на път І -8 край местността „Кемера”, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното и изплащане и са присъдени разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Според касатора решението е постановено в нарушение на материалния закон ,допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил релевантни за делото факти и доводи на страните, превратно са възприети данни по делото. Липсват мотиви, а изложените такива са привидни. Съдът е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение при прилагане на правилата за логическо мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. В резултат на това направените фактически констатации са неправилни, а това е обусловило и неправилни правни изводи. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени като се присъдят направените по делото разноски. С касационната жалба се представя изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба А. С. Т. от [населено място] в писмен отговор по делото изразява становище, че не са налице законовите условия за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Оспорва и основателността на жалбата по същество. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена е в срок, от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г., постановено по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС ,за да се допусне въззивното решение до касационно обжалване следва да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото; по отношение на този въпрос следва да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК. С въззивното решение е възприет направения от първоинстанционния съд извод относно това, че ответникът несъмнено е нарушил правата за движение по пътищата, като е извършил маневра „завой наляво „ от път без предимство и респективно се е включил в движението по пътя с предимство, по който се е движил ищецът, возейки ищцата. Независимо от това е прието, че не е проведено пълно главно доказване, че е налице връзка между щетите на ищците и поведението на ответника. С оглед на това съдът е приел, че претенцията е неоснователна. При тези решаващи мотиви обуславящият изхода на делото въпрос е относно това, налице ли е причинна връзка между претърпените от ищеца вреди и поведението на ответника при данни, че преди настъпването на ПТП последният е нарушил правилата за движение по пътищата и това нарушение има отношение към настъпване на произшествието, който въпрос е уточнен и конкретизиран от съда с оглед правомощията му по т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС./ По този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с неговото разрешаване по Р №43/16.01.2015 г. по т.д. № 677/2014 г. на Окръжен съд [населено място]. С оглед на това е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато по посочения правен въпрос. По отношение на останалите формулирани в изложението въпроси касационното обжалване не следва да се допусне, доколкото по тях не е посочено конкретно допълнително основание и относимата към него съдебна практика.Цитирани са решения по наказателни дела, които не могат да се преценяват като съдебна практика по см. на ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.