Решение № 130 от 11.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 776/2009 г.

Решение № 130 от 11.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 776/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма] срещу решение № 60 от 15.05.2009 г., постановено по в. дело № 1076/2007 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумата от 98 944.74 лв. представляваща сума на неоснователно обогатяване, равняваща се на цената на предоставен достъп, съгласно чл. 117, ал. 7 Закона за енергетиката /ЗЕ/ за периода от 1.01.2004 г. до 3.04.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.04.2006 г., както и сумата от 12 589.48 лв. мораторна лихва за времето от 22.03.2005 г. до 5.04.2006 г., като в останалата част решение № 170/22.05.2007 г. по т. дело № 176/2006 г. на С. окръжен съд е оставено в сила и поради необжалването му в тази част е влязло в сила. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и за необоснованост. Искането на касаторите е за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - отхвърляне на исковете като неоснователни. В представени преди съдебното заседание писмено становище касаторите поддържат касационните си жалби. Ответникът [фирма] - С. и в съдебно заседание поддържа становището си за неоснователност на касационните жалби. С определение № 286 от 15.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваното му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по преюдициалния за иска по чл. 59 ЗЗД материалноправен спор за собствеността на ищеца върху съоръженията, а именно по въпроса за въведения режим на държавна собственост върху построените при действието на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството отм. съоръжения за пренос и разпределение на ел. енергия, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 2, ал. 1 Закона за електростопанството отм. и на чл. 17а от ЗППДОП отм., /решение № 1081 от 5.11.2008 г. по гр. дело № 3259/2007 г. и решение № 883/26.07.2007 г. по гр. дело № 1207/2006 г. на ВКС/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след като извърши провери обжалваното решение с оглед правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, прие за установено следното: За да постанови обжалвания резултат - частично уважаване на исковете по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД, Пловдивският апелативен съд е приел по преюдициалния за спора въпрос, че ищецът [фирма] е собственик на процесните електропреносни съоръжения по силата на чл. 17а от ЗППДОП /отм/ и на чл. 2, ал. 4 от ЗДС - договор за приватизация чрез продажбата на пакет от акции, представляващи 51 % от капитала на [фирма]. Прието е също, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г. не е изключвал правомощието на държавата като собственик на електропреносните съоръжения да ги предоставя за стопанисване и управление на свое държавно предприятие, каквото е ищцовото дружество преди неговото преобразуване и приватизация. След преценка на доказателствата по делото решаващият съд е направил извод, че процесните съоръжения са изградени за нуждите на ваканционно селище "Д." преди приватизацията на дружеството - преди 7.04.1987 г., приети са с акт образец 15 за установяване годността на приемане на строеж от 10.04.1992 г. с инвеститор ДФ "Д." и са вписани са във всички баланси и книги като Д. на дружеството. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството от 1975 г. въззивният съд е приел, че не е имало законова пречка съоръженията да бъдат включени в капитала на АД, след преобразуване на държавната фирма. Този извод на съда е аргументиран с § 67 от ПЗР на ЗИД /ДВ бр. 108 от 2001 г./ на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ДВ бр. 64 от 16.07.1999 г. отм. м. 03.2004 г./ и § 4 от ПЗР на Закона за енергетиката от 2003 г. Като се е съобразил със заключението на техническите експертизи съдът е приел, че ответниците през исковия период от време са ползвали съоръженията за снабдяване на ел. енергия и на други потребители и е уважил частично искът по чл. 59 ЗЗД, като за определяне на размера на обезщетението съдът е ползвал цената на предоставен достъп по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ по утвърдената за тази цел методика от ДКЕЕВР.