Определение № 524 от 23.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 484/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. М. Х. Д. от гр.С., чрез адв.Л.К. -САК обжалва и иска да се отмени Определение Nо 1473 от 04.03.2010 година, постановено по ч. гр.д. Nо 5195/2008 година на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу Разпореждане от 13.10.2008 година по гр.д. Nо 21470/2008 година на СРС 44 с. за връщане на исковата молба на основание чл. 130 ал.1 ГПК. Поддържа се, че обжалваните определения са неправилни, тъй като няма покриване в предмета на спора по старото и прекратено дело за всички подобрения, че заявеният положителен установителен иск е различен като основания от иска по чл. 108 ЗС и е процесуално допустим при наличието на обоснования правен интерес. С изложение, допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като „произнасянето от ВКС по правния спор по обжалваните определения, че е от значение за точното прилагане на закона”. По делото не е постъпило писмено възражения от ответниците. По подадената частна касационна жалба, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира: Частната касационна жалба е процесуално допустима, заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и обжалваем интерес над минимално определения от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Т.е. за да бъде извършена селекцията на „определенията на въззивните съдилища, с които се прегражда по нататъшното развитие на производството”, жалбоподателят следва да е изложил в жалбата си или като приложение към нея конкретен и точно формулиран процесуален въпрос, както и да е посочил в приложното поле на кое от основанията на закона/ чл. 280 ал.1 т.1, 2 и/или 3 ГПК/ иска да бъде допуснато касационното обжалване. За да се допусне обжалване на посочените съдебни актове-определение и потвърденото с него разпореждане на първата инстанция, законодателят е поставил изискването наред с основанията за неправилност на обжалвания акт, да се изложат и основанията, обуславящи допустимостта на производството по обжалване на трета инстанция като се посочи 1./ точно формулиран процесуален въпрос, и 2 / този въпрос е ли разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС, съдилищата или същият е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. С оглед на подаденото от защитата на жалбоподателя „Заявление”,в изпълнение на дадените указания да се представи изложение по см. на чл. 284 ал.3 ГПК, настоящият състав намира, че не може да бъде допуснато касационното обжалване. Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, какато формално се поддържа в заявлението на жалбоподателката. С разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК на ВКС, се приема, че приложното поле на т.3 визира хипотези при които допуснатото произнасяне от страна на касационния съд по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос би довело до изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, като чрез преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение теза, или вече установена практика възприета с решението на въззивния съд, ще се наложи нова съдебна практика, отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен, неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Доколкото при липса на формулиран въпрос би могло да се приеме, че се касае по процесуално правен въпрос, свързан с приложение на чл. 130 изр.1 ГПК, то следва да се приеме, че разпоредба е ясна и точна и касае конкретни факти, чиято квалификацията като положителна или отрицателна процесуална предпоставка, касае допустимостта на надлежното упражняване на установителен иск. Тази разпоредба не се нуждае от тълкуване в посочения в разясненията на ВКС смисъл, а относно това, въз основа на какви правни или фактически основания, решаващият съд обосновава извода за допустимост-респ. недопустимост на иска, в която конкретна насока жалбоподателката не излага каквито и да е доводи. По изложените съображения, ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия