Определение № 2117 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1343/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. В. Т. – Б. от [населено място], представлявана от адв. И. Г., срещу определение № 305 от 07.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 193/2024 г. на Софийския апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на касаторката против определение № 14952 от 08.12.2023 г. по в. ч. гр. д. № 13381/2023 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение № 37058/19.10.2023 г. по гр. д. № 36271/2022 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлена молбата й за освобождаване от внасяне на държавна такса за разглеждане на исковото производство. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно дадените с ТР № 2/23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС разяснения определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В случая касаторката обжалва определение на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на делото определение на Софийския градски съд като въззивна инстанция. Както е разяснено и в мотивите на цитираното тълкувателно решение, апелативните съдилища в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос, не и спора по същество. Липсва разпоредба, че техните актове, в това число и преграждащите производството определения подлежат на обжалване. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. Поради това, в случая частната касационна жалба е недопустима за разглеждане, тъй като с произнасянето на апелативния съд е изчерпана възможността за инстанционен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,