Определение № 267 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3236/2022 г.

Производството е по чл. 307 ,ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба ,подадена от адв.А.П. – пълномощник на В. И. К. и Д. С. К., за отмяна на влязло в сила решение № 1673 / 23.05.2017 г. по гр.д.№ 111/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд,с което е отхвърлен предявеният против К. А. З. иск за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК във вр.чл.59 ЗЗД,че ответника З. дължи на молителите сумата 5 лв.,като част от общо вземане в размер на 1 800 лв.,представляващо обезщетение за преминаване с лек автомобил през поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място] за периода 1.11.2010 г.-1.05.2011 г.,за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14201/2015 г.по описа на РС-Пловдив.Изложените в молбата по чл.303, ал.1,т.1 ГПК твърдения са за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства ,установяващи липсата на подадени заявления от заинтересованите собственици за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот,които са от съществено значение за делото,но не са могли да бъдат известни на страната при решаване на спора.За новите писмени доказателства – удостоверение от 20.04.2022 г.на район „Южен“ - [община] узнали след издаване на съдебно удостоверение по образуваното подобно гр.д. № 181/2016 г. на РС-Пловдив. Ответникът по молбата за отмяна – К. А. З., в писмения отговор по чл.306 ал.3 ГПК, оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложените твърдения на молителите,намира,че молбата за отмяна е подадена в законоустановения 3-месечен срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК,поради което е допустима и следва да се допусне до разглеждане по същество. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.