Определение № 10051 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8673/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Био България“ ООД, подадена чрез упълномощен адвокат Х. Болашъков, против определение № 522 от 23.04.2024 г., постановено от Административен съд - София – област, по адм. д. № 1381/2023 г. Частният жалбоподател изразява несъгласие с постановеното определение, като счита, че неоснователно е осъден да заплати в пълен размер направените от „Пепе 8" ЕООД разноски, предвид минималния размер на адвокатския хонорар съгласно чл. 8, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1 от 09.07.202004 г. за минималните размер на адвокатски възнаграждение /Наредба № 1 от 09.07.202004 г., Наредбата/ по дела без материален интерес. Поддържа, че липсва фактическа и правна сложност на производството пред административния съд, с оглед характера и естеството му, а проявената от адвоката на ответната страна процесуална дейност е единствено в насока изготвяне на отговор на жалба до съда, която по същество преповтаря този, направен в производството пред КЗК, както и представяне на писмени бележки. Частният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното определение и присъждане на хонорар в установения минимален размер. Ответниците – „Пепе 8“ ЕООД и Комисия за защита на конкуренцията не изразяват становище по подадената частна жалба. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна с преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 522 от 23.04.2024 г. е оставена без уважение молбата на „Био България“ ООД, за изменяне на решение № 303 от 08.03.2024 г. на Административен съд – София- област по административно дело № 1381/2023 г. в частта му за разноските. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че присъдените по делото разноски са правилно определени в претендирания размер от 3000 лв. с начислено ДДС от 600 лв., като са взети предвид и възражението за прекомерност на жалбоподателя, и фактическа сложност на делото. Счел е, че твърдяната от молителя липса на фактическа и правна сложност на спора в настоящия случай не е налице, а искането за редуциране на адвокатското възнаграждение въз основа на чл. 8, ал. 2,т. 8 от Наредба № 1 от 09.07.202004 г. не задължава съда автоматично да отрече правна и фактическа сложност при присъждането на разноски. Съдът се е позовал на нормите на чл. 1 и чл. 2, ал. 9 от Наредбата, според които адвокатското възнаграждение се определя по свободно договаряне между страните, а когато процесуалното представителство, защитата и съдействието са свързани с особена фактическа и правна сложност, минималното възнаграждение следва да бъде в двукратен размер. Съобразил е постановените от СЕС решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16 и решение от 25 януари 2024 година по дело C- 438/22 във връзка със задължението на съда да извършва преценка както на правната и фактическа сложност на делото, така и на реално извършените дейности от пълномощника. По тези съображения първостепенният съд е оставил без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е установил, че с постановеното решение № 303 от 08.03.2024 г. по адм.дело № 1381/2023 г. е отхвърлена като неоснователна жалбата и е осъден жалбоподателят да заплати в полза на заинтересованата страна „Пепе 8“ ЕООД разноски в претендирания размер, съгласно представените доказателства за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. В мотивите на това решение съдът изрично е посочил, че възражението на жалбоподателя за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение е неоснователно, като е съобразена фактическата и правна сложност на казуса, поради което жалбоподателят е осъден да заплати разноски в размер на 3 600 лв. В конкретния случай от материалите по делото се установява, че предметът на делото касае евентуално извършени нарушения по два състава от Закона за защита на конкуренцията – чл. 29 и чл. 35, ал. 1, което обстоятелство на самостоятелно основание обуславя по-голяма фактическа и правна сложност на спора. Противно на твърдяното от частния жалбоподател, пълномощникът на „Пепе 8" ЕООД - адвокат А. Иванова не само е депозирала писмени бележки по делото, но е взела и участие в проведеното на 05.02.2024 г. открито съдебно заседание. Поради това определеният от първоинстанционния съд размер на присъденото адвокатско възнаграждение е съобразен както с чл. 8, ал. 2, т. 8 във връзка с чл. 2, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.202004 г., така и с разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изречение второ от Закона за адвокатурата, според която този размер трябва да бъде справедлив и обоснован. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22 г., което следва да бъде съобразено в настоящия случай, е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай, определен от предмета му, както и обема на осъществената правна защита и съдействие от процесуалния представител, обосновават присъдения в полза на „Пепе 8" ЕООД размер на адвокатско възнаграждение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци. На основание на горното и на чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,