Определение № 38 от 12.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 772/2009 г.

Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 4117/23.ІХ.2009 г. на С. с н. цел в обществена полза „УНЧПГСИИЧЕ” -гр. Варна, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. В от АК- В., против разпореждане № 1* на Варненския апелативен съд, ТК, от 2.ІХ.2009 г., по т. д. № 254/09 г., с което – в хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК - е била върната касационната жалба на юридическото лице срещу постановеното по това дело решение № 153/16.VІІ.2009 г. Оплакванията на сдружението-частен жалбоподател са за необоснованост и за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане на въззивния съд, като се инвокират доводи, че към постъпилата в срок касационна жалба своевременно било представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, понеже с допълнителна молба повторно била изложена тезата, че „основанието на касационното обжалване е само по чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК” и затова жалбата отговаряла на всички изисквания да бъде администрирана до ВКС. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивно производство пред Варненския апелативен съд, частната жалба на варненското С. с н. цел в обществена полза ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. В текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се визира една единствена предпоставка за допустимост на касационното обжалване, т.е. правно несъстоятелно е поддържаното от сдружението-частен жалбоподател, че въпросната точка 3 съдържала предл. първо и предл. второ, а още по-малко, че „значението за точното прилагане на закона”, което разкривал въпроса, по който въззивният съд се е произнесъл /бил той материалноправен или процесуалноправен/, имало естеството на основание „на касационното обжалване”. Дори само бегла съпоставка между заглавието на чл. 281 ГПК, от една страна, с изискването по т. 1 на чл. 284, ал. 3 ГПК – от друга, сочи, че когато се преценява редовността на всяка касационна жалба срещу въззивно решение с обжалваем интерес над 1 000 лв., следва да бъдат последователно разграничавани основанията за касационно обжалване, от основанията за неговото допускане. В тази връзка съвършено недопустимо е отъждествяването на отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК с първата част от текста на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1, ГПК, обосноваваща приложно поле на инстанционния контрол, който ВКС осъществява след датата 1.ІІІ.2008 г., но само при съблюдаване кумулативното изискване на законодателя меродавният въпрос да е релевантен и за развитие на правото въобще. С оглед изложеното, като е преценил, че с уточнителната молба на С. с вх. № 3877/31.VІІІ.2009 г. всъщност не се отстранява изначалната липса на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представляващо задължително приложение към всяка една касационна жалба, Варненският апелативен съд е постановил правилно /обосновано и законосъобразно/ разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение