Решение № 5779 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6792/2015 г.

Решение № 5779 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6792/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез юрк. Славова против решение № 3001 от 29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 10348/2014 г. по описа на Административен съд София град. Счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано, касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК, по изложени съображения в жалбата и иска отмяната му. Ответникът, Мирхусейни Саманаалсадат Сайдмухсен, гражданка на Иран в съдебно заседание лично и чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното решение в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд София град, по жалбата на Мирхусейни Саманаалсадат Сайдмухсен, гражданка на Иран, е отменил решение № 5519 от 29.08.2014 г. на зам. председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Този извод се основава на приетото, че неправилно административният орган се е произнесъл в отделни производства по молбите на отделните членове на семейството, тъй като освен от жалбоподателката по образуваното пред него дело, било налице и висящо производство по искане за закрила от съпруга и, с когото заедно са влезли в Република България. Жалбоподателката, като чл. на семейство на Ахмад Шабанали по смисъла на т. 3, б. "а" от § 1 от ДР на ЗУБ би имала възможност да ползва правата му, при уважаване на направено и от него искане за закрила, което би довело до запазване целостта на семейството. Съдът е изложил мотиви, че административният орган има задължение, произтичащо от разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22, чл. 34 от ЗУБ, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството. Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. От представените по делото доказателства безспорно е установено по делото, че по подадената от Мирхусейни Саманаалсадат Сайдмухсен молба за закрила, се е развило административно производство по ЗУБ, като са извършени всички дължими се по закон действия. Произнасянето в отделни производства по така подаденото искане и това на нейния съпруг не основава възприетото от административния съд нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения пред него отказ. С решението си съдът е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9; чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и 34 от ЗУБ, както и чл. 8, т. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Тези разпоредби са неотносими към възприетото нарушение на административно-производствените правила. Чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато чл. на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, какъвто не е настоящия случай. Съответно разпоредбата на чл. 22 от ЗУБ определя кръга от права и задължения на членовете на семейството на чужденец, със статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут. Абсолютно неотносима е разпоредбата на чл. 34 от ЗУБ, която касае случаи, когато семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ е извън пределите на Република България. Освен това, тези норми, ако и да извеждат основание за предоставяне на закрила, при наличен статут на чл. на семейството, отново изискват и съответна преценка на личния им статус и липса на обстоятелствата по чл. 12 от ЗУБ. Несъмнено административният орган следва да зачита правото на семеен живот, но по делото не се твърди, не се и установява това право да е нарушено по какъвто и да е начин по отношение на ответниците по жалбата в хода на административното производство. Що се касае до приетото в обжалваното решение нарушение на чл. 32 от АПК, следва да се отбележи, че тази разпоредба визира възможност, а не задължение за административния орган, като следва да се има предвид, че както искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля, така и преценката на административния орган се дължи по лично заявеното лично основание по ЗУБ. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ЗУБ, то изведените във връзка с това обстоятелство факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление и може да основат евентуална материална негова незаконосъобразност, но не водят до нарушение на административнопроизводствените правила. Не е налице и възприетото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 54 от АПК, тъй като не е налице пряка обвързаност и невъзможност за провеждане на самостоятелни производства по предоставяне на закрила. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е налице неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 32 и чл. 54 от АПК от административния орган, при произнасянето му по същество по подаденото искане от търсещите закрила. С оглед гореизложеното обжалваното решение, като неправилно, поради необоснованост на правните изводи, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като първоинстанционният съд не се произнесъл по съществото на спора. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.