Определение № 2645 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2246/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано по частна жалба от Н. Кузманов от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Георгиев, против определение № 454 от 15.01.2024г. по адм. дело № 2763/2023г. на Административен съд – гр. Варна, с което е оставено без разглеждане исковата му молба /по същество жалба/ срещу бездействие на главния архитект на община Варна и кмета на община Варна да изпълнят задължение произтичащо пряко от нормативен акт – да бъде разгледано подаденото искане за изменение на Общия устройствен план /ОУП/ на гр. Варна съгласно изискваният на чл. 136 ал. 1 във връзка с чл. 134 ал. 1 и във връзка с чл. 140 ЗУТ като бъде изготвено и внесено за разглеждане в Общинския съвет /ОбС/ - Варна предложение за одобряване на задание и даване на разрешение за изработване на проект за частично изменение на ОУП и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба се твърди неправилност на определението, като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че разпоредбата на чл. 256 обхваща както бездействие на администрацията, изразяващи се в неизвършването както на фактически, така и на правни действия, като се позовава на ал. 1 на чл. 256 АПК по отношение на неизвършването на задължение произтичащо пряко от нормативен акт. Посочва и че извън приложното поле на нормата са случаите, когато е налице задължение за издаване на административен акт по чл. 21 АПК, в които случаи защитата е по глава Десета на АПК. В тази връзка посочва, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че оспорването е недопустимо поради липса на предмет, тъй като твърдяното бездействие не представлява фактическо такова по чл. 256 АПК. Твърди и че е неправилен извода на съда, че се касае за действия и бездействия, част от производството по издаване на крайния акт по чл. 21 ал. 5 АПК, които съобразно закона не подлежат на обжалване. Напротив навежда съображения, че в обхвата на чл. 256 АПК са и онези дължими действия, които са свързани с подготовката по издаването на индивидуален административен акт, доколкото с тях се нарушава чл. 11 АПК, тъй като обратното приемане би поставило същите вън от всеки контрол и съответно би лишило гражданите от защита. Посочва, че разрешенията по чл. 124 ЗУТ се дават след сезирането на компетентния орган, което обаче не може да се случи без изпълнение на задължението на главния архитект на общината, евентуално кмета, които следва да разгледат постъпилото искане за допускане изработването на проект за изменение на ОУП, поради което твърди, че е необоснован извода за липса на задължение за произнасяне от страна на тези органи, съответно за това, че се касае за действия част от процедурата по издаване на краен акт по смисъла на чл. 21 ал. 5 АПК. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците Главният архитект на община Врана и Кметът на община Врана не изразяват становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Варна е приел, че твърдяното бездействието на Главния архитект на община Варна, респективно на Кмета на Община Варна по чл. 124 ал. 1 ЗУТ да внесе предложение до компетентния орган – Общински съвет - Варна, за разрешаване изработването на проект за частично изменение на ОУП не представлява фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК. Приел е, че волеизявлението на главния архитект, респективно кмета не представлява фактическо, а е правно действие, тъй като е обвързано с преценка на административния орган за наличието или липсата на определени нормативни изисквания. Посочил е в тази връзка, че се касае и за действия, които са такива по чл. 21 ал. 5 АПК. Поради това е достигнал до извод за недопустимост на оспорването, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган за извършване на фактически действия е уредена в раздел II, глава ХV на АПК, в две хипотези, които се различават по това, че при първата задължението за извършване на фактическите действия произтича пряко от нормативен акт – чл. 256, ал. 1 АПК, а при втората хипотеза – ал. 2 на чл. 256 - органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата закона. В случая не е налице законова разпоредба, задължаваща органа да извърши исканите действия. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че внасянето на предложение от кмета на общината, респективно от главния архитект при наличие на оправомощаване за това, до съответния общински съвет за допускане изработването на проект за изменение на ОУП, не представлява фактическо, а правно действие, тъй като е обвързано от преценката на компетентния административен орган за наличието или липсата на определени нормативни изисквания. Поради това в съответствие със закона е съдът е приел, че оспорването е недопустимо, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото /В този смисъл - определение № 7610 от 10.07.2023г. по адм.д. № 5874/2023г. на ВАС; решение № 11713 от 29.11.2023г. по адм.д. № 6684/2023г. на ВАС/. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,