Определение по допустимост от 12.10.1995 г. на КС по к. д. № 25/1995 г.

Делото е образувано на 6 октомври 1995 г. по искане на главния прокурор на Република България за даване задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изречение 2 от Конституцията на Република България, по въпроса: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обяви за противоконституционен закон, заменящ, или отменящ действащия, с оглед на чл. 151, изречение 2 от Конституцията“. В обстоятелствената част на искането се твърди, че Конституционният съд в мотивите на решенията си по к. д. 4/1995 г. и по к. д. № 12/1995 г., е приел, че в случаите, когато се обяви за противоконституционен един закон, с който се изменя или отменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди изменението или отмяната му считано от момента на влизане в сила на решението на Конституционния съд. Това становище обаче се оспорвало от народни представители, които считали, че в този случаи в законодателството имало „бели полета“. Тяхното разбиране обаче създавало опасност страната ни в даден момент да остане без законодателство и това налагало да се даде задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изречение 2 по поставения в искането въпрос. Искането е предявено от оправомощен по чл. 150, ал. 1 от Конституцията субект и има за предмет тълкуване на конституционна разпоредба, което е в правомощията на съда - чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията. Изложените в искането обстоятелства обосновават необходимостта от задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изречение 2 от Конституцията. При това положение искането е допустимо и следва да бъде прието за разглеждане по същество. С оглед предмета на искането, като страни по делото следва да бъдат конституирани Народното събрание, президентът на Републиката, Министерският съвет и Върховният съд на Република България, на които следва да се даде 7-дневен срок за представяне на писмени становища и доказателства, По тези съображения и на основание чл. 18, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 от Закона за конституционния съд, съдът