Решение № 11847 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2531/2015 г.

Решение № 11847 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2531/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Саша - 2" ООД срещу решение № 30 от 8.01.2015 г. по адм. д. № 2010/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против Акт за установяване на публично общинско вземане № 1 от 15.05.2013 г., издаден от управител на дейност "Пазари и тържища" при Община Асеновград, в качеството на орган по приходите, определен със Заповед № А-428 от 1.03.2013 г. на кмета на Община Асеновград, потвърден с Решение № 1 от 24.07.2013 г. на Кмета на Община Асеновград. Излагат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължителните указания на Върховен административен съд в решение № 9650/9.07.2014 г. по адм. д. № 2238/2014 г. за събиране на доказателства за реалното ползване на обекта през процесния период. Заявява, че през претендирания период дружеството не е извършвало търговска дейност в обект Търговски център в Асеновград. Същият не представлявал пазар или тържище, а обособен обект с магазини, които се отдавали под наем. От събраните по преписката доказателства, ответникът не можел да докаже, че има сключен договор за наем или друго правоотношение. Ответникът по касационната жалба, Кметът на община Асеновград, представя писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна с правен интерес, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за установено, че до датата на издаване на АУПОВ "САША-2" ООД не е внесло вноски за погасяване на дължимите суми за такса за ползване на обект в "Търговски център с многофункционално предназначение - подплощадно пространство в центъра на Асеновград - тип "Покрит пазар" № 50+51, с площ 19,52 кв. м. за периода от 1.10.2011 г. до 31.12.2012 г. и цена на услуга за почистване за 2012 г. Позовал се е на изслушаната съдебна експертиза по отношение на издадените фактури за ползване на процесния обект и размера на вменените задължения на дружеството. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По отношение на правилното приложение на материалния и процесуалния закон: С издадения акт са установени публични общински вземания - такса за ползване на обект в "Търговски център" с многофункционално предназначение - подплощадно пространство в центъра на Асеновград - тип "Покрит пазар" № 50 + 51, с площ 19,52 кв. м. за периода 1.10.2011 г. - 31.12.2012 г. и цена на услугата за почистване за цялата 2012 г., както и съответните лихви за просрочие. Правилно съдът е приел, че актът е мотивиран с посочени конкретни фактически и правни основания за начисляване на таксата и за размера на задълженията. Спорът между страните, след връщане на делото от Върховен административен съд за ново разглеждане касае доказване от страна на административния орган на реалното ползване на обекта за процесния период от "Саша-2" ООД. Съгласно чл. 72 и чл. 79, ал. 2 ЗМДТ, посочените такси се заплащат от лицето за реалното ползване на посочените пространства. Тъй като таксата е начислена за периода 1.10.2011 г. - 31.12.2012 г., то ползването трябва да е установено към този период. По делото не се спори, че ползването на търговския обект е предоставено от общината, след подадена от "Саша-2" ООД молба от 20.09.2005 г., като с приемателно-предавателен протокол от комисията, назначена от кмета на общината със заповед № 936/3.09.2005 г., обект № 50 и № 51 е предаден, заедно с движимите вещи в него - маси, стилажи и рафтове. Нито молбата, нито посочения приемно-предавателен протокол съдържат позоваване на подписан договор, срок на ползване и пр. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че е подал молба до кмета на общината за освобождаване на процесния обект, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 3 от Правилника за вътрешния ред на Търговски център Асеновград, но неподаването на такава молба не обосновава извод за доказано реално ползване на същите през периода 1.10.2011 г. - 31.12.2012 г. С решение № 9650/9.07.2014 г. по адм. д. № 2238/2014 г. тричленен състав на Върховен административен съд е върнал делото за ново разглеждане на Административен съд Пловдив с указание за изясняване на фактическата обстановка, като изрично е посочил, че за установяване на факта на реалното ползване могат да се събират и доказателства извън писмените, при условие, че последните са недостатъчни. В хода на новото разглеждане на спора, органът не представя доказателства за реалното ползване по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗМДТ. По отношение на изследваните от вещото лице фактури, същото изрично заявява, че те са представени от община Асеновград за доказване ползване на обекта от "Саша-2" ООД, но не са връчени на жалбоподателя и върху тях не фигурира подпис на получател. Във фактурите фигурира и задължение "наем", който бил различен за всеки период и не бил включен в претенцията по акта. Според касационната инстанция, анализът на тези фактури, направен от вещото лице, не доказва ползването на пространствата, за които се вменява задължение за заплащане на такса с обжалвания акт. Представената по делото фактура № 5000004712 от 20.04.2012 г., издадена от Пазари, ТПРД - Община Асеновград на "Саша-2" ООД Асеновград, подписана за дружеството от Сашка Андреева Александрова, за заплащане в брой на сумата 273,28 лв. - такса пазари, наем 122,27 лв. и лихва 25,53, вероятно като обект - 50,51/09, според експертизата касае м. септември 2011 г., който е извън периода, за който се издава обжалваният акт. Неправилно административният съд е приел доказано реалното ползване на обекта през процесния период, позовавайки се на фактури без подпис на получател, без плащане по тях и при липса на други доказателства в тази насока. Следва да се има предвид, че доказването на факта на ползване на имота е в тежест на административния орган и то не е проведено. Липсата на доказателства за реалното ползване на пространството, за което се събират таксите, обосновава извод за незаконосъобразност на акта, с който в тежест на "Саша-2" ООД Асеновград се вменяват задължения за такса за ползване на обект в "Търговски център с многофункционално предназначение - подплощадно пространство в центъра на Асеновград - тип "Покрит пазар" № 50+51, с площ 19,52 кв. м. за периода от 1.10.2011 г. до 31.12.2012 г. и цена на услуга за почистване за 2012 г. Недоказването на факта на реалното ползване е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт и без съдът да поставя на изследване въпросите относно цените за ползване в зависимост от зоната, в която попада имота. Като е отхвърлил жалбата срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № 1 от 15.05.2013 г., издаден от управител на дейност "Пазари и тържища" при Община Асеновград, в качеството на орган по приходите, определен със Заповед № А-428 от 1.03.2013 г. на кмета на Община Асеновград, потвърден с Решение № 1 от 24.07.2013 г. на Кмета на Община Асеновград, Административен съд Пловдив е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него да се постанови друг, с който да се отмени обжалвания от "Саша-2" ООД акт като незаконосъобразен, поради недоказване от страна на органа на факта на ползване на имота, за който се претендират вземанията. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение