Определение № 155 от 23.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2010 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената от Т. И. П. и И. К. К., чрез пълномощника им адв. К. П., молба за отмяна на влязлото в сила решение от 1.07.2008 год. по гр. д. № 3847/2007 год. на Софийски градски съд, с което след отмяната на първоинстнционното решение е постановено друго, с което молителите са осъдени да предадат на Ц. М. Л. и на М. Й. П. недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ 625 кв. м. в[населено място], [жк], ул.. – УПИ пл. № 154 в кв. 34, идентичен с имот пл. № 1, полигон 56 по плана на[населено място], м. “М. п. – Л. от 1987 год., при описаните в решението съседи. Решението е влязло в сила на 26.10.2009 год. с постановяване на определението по гр. д. № 5003/2008 год. на ВКС в производството по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 3847/2007 год. на Софийски градски съд. Молителите сочат като основание за отмяна предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и представят писмени доказателства – протокол от 11.03.2010 год. на кмета на СО, район “Л.” и заповед № РД – 09-062 от 16.03.2010 год. за прокарване на временен път през имот, общинска собственост, с пл. № 1285 в кв. 35, съгласно заповед за отчуждаване от 2006 год. Поддържат, че обстоятелството за общинска собственост върху част от имота е ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не им е било известно. Ищците, ответници по молбата за отмяна, в писмен отговор поддържат становище за недопустимостта й. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните доводи, намира същата за допустима. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, молителите се позовават на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовават на нови обстоятелства и представят писмени доказателства, които не са събирани в приключилото производство по иска за собственост върху имота, предмет на спора. Относимостта им към него не следва да се обсъжда в настоящето производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, в което се проверява допустимостта на молбата за отмяна. В случая с оглед датата на издаване на представните протокол и заповед следва да се приеме, че е спазен срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата съдържа точно и мотивирано изложение на поддържаното основание за исканата отмяна на влязлото в сила решение, поради което и следва да се допусне разглеждането й в открито заседание. Поради това и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение