Решение № 168 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 98/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. Т. М., град К., подадена от пълномощника му адвокат Д, срещу определение №599/29.12.2008 г. по гр. д. № 5136/2008 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на основание чл.303, ал.1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение №290 от 28.12.2006 г. по гр. д. №350/2006 г. на Кърджалийския окръжен съд. В определението е посочено, че молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е процесуално недопустима, тъй като е просрочена. Молителят не е доказал твърдението си, че е узнал за решението на 13.10.2008 г. при извършена устна справка в деловодството на Кърджалийския районен съд, след което на 05.11.2008 г. е подал молбата за отмяна. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Според разпоредбата на чл.305, т.5 ГПК молбата за отмяна в случаите по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК се подава в тримесечен срок от узнаване на решението. В случая молителят не е посочил никакви доказателства за твърдението си, че е узнал за решението, чиято отмяна иска, на 13.10.2008 г. Законодателят не е предвидил пределен срок за подаване на молбата за отмяна на това основание в случаите когато не може да се определи точният момент на узнаването от заинтересованата страна. След като обаче самият молител твърди, че в точно определен момент е узнал за решението, то той е длъжен да докаже това обстоятелство. Ето защо правилно молбата за отмяна е оставена без разглеждане като недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.