Определение № 2584 от 13.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1424/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Карим, против определение № 8172 от 19.10.2022 г., постановено по адм. дело № 8884/2021 г. на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против действия по извършване на принудителна полицейска регистрация №24116/18г. на 06 РУ - СДВР, както и предявения иск за обезщетение за вреди от незаконно извършена полицейска регистрация. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, поради противоречието му с Конституцията на Република България, чл.3 от ЗМВР, чл.5 от АПК и чл.15, ал.1 - 3 от ЗНА. Излага съображения за грубо погазване на конституционни права в противоречие с прякото действие на нормите на Конституцията. Иска се отмяна на оспореното определение като необосновано, противоконституционосъобразно и противоречащо на международните договори и връщане на делото на АССГ за произнасяне, относно погазване на конституционните му права, назначаване на служебен защитник и сезиране на КС за несъответствие на чл. 68 от ЗМВР с чл.5, ал.4, чл.31, ал. 3 и ал.4. от Конституцията на РБ. Ответникът - полицейски орган при 06 РУ - СДВР не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, както и в рамките на срока по чл. 230 от АПК., поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на частната жалба, решаващият съд е оставил без разглеждане жалбата Карим против действия по извършване на принудителна полицейска регистрация №24116/18г. на 06 РУ - СДВР, както и предявения иск за обезщетение за вреди от незаконно извършена полицейска регистрация. След като е обсъдил представените по делото доказателства, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 03.07.2018г. на Карим е извършена полицейска регистрация с №24116/18г. от 06 РУ - СДВР по ДП №230змн -1317/18 по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. №19918/18г. по описа на СРП, за извършено престъпление по смисъла на чл.325, ал.1 НК. Полицейската регистрация е извършена, на основание чл.68, ал.5 ЗМВР, въз основа на определение №425278/07.06.2018г. по ЧНХД №9343/2018г. по описа на СРС. При тези фактически данни, административният съд е приел от правна страна, че липсва годен за оспорване административен акт - конкретен административен акт за извършване на полицейска регистрация, тъй като същата е извършена на осн. чл.68, ал.5, изр.2 ЗМВР по силата на акт на наказателен съд и поради липсата на предмет, жалбата следва да се остави без разглеждане на основание чл.159, т.1 АПК. По отношение на предявеното алтернативно оспорване на незаконосъобразни действия на полицейски орган по извършване на полицейска регистрация, съдът е счел, че тези действия са в изпълнение на акт на наказателен съд и не представляват фактически действия по смисъла на чл.250 - 254 АПК и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол по реда на АПК. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, каквото лице е и частният жалбоподател. В нормата изрично е посочено, че органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи, като съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗМВР полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон. Нормата на чл. 86, ал. 3 от ЗМВР, предвижда, че за целите на полицейската регистрация полицейските органи: 1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи; 2. дактилоскопират и фотографират лицата; 3. изземват образци за ДНК профил на лицата, като за извършване на действията по ал. 3, т. 1 съгласието на лицето не се изисква (ал. 4). Съгласно чл. 68, ал. 5 от ЗМВР лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на действията по ал. 3, а при отказ на лицето действията по ал. 3, т. 2 и 3 (дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил) се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което лицето е привлечено като обвиняем. В същия смисъл са и нормите на НРИСПР, издадена на основание законовата делегация на чл. 68, ал. 7 от ЗМВР, в която правилата са детайлизирани. В чл. 11, ал. 1 е посочено, че при привличане на лице като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер органът на досъдебното производство писмено уведомява съответния ръководител на структура/структурно звено на МВР относно наличието на основание за извършване на полицейска регистрация. При уведомяването се посочват данните по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4, а именно - ЕГН/ЛНЧ; имена – собствено, бащино и фамилно име, а при наличие – псевдоним/прякор, други известни имена на лицето (включително имена, променени по реда на Закона за гражданската регистрация) или имена на чужд гражданин или лице с повече от едно гражданство; дата и място на раждане – посочват се населено място, община, област, държава; гражданство; пол; лични документи – посочват се видът, номерът, датата на издаване и структурата на МВР, издала личните документи; постоянен адрес – посочват се област, община, населено място, булевард/улица, номер, жилищен комплекс, номер/буква на блок, вход, етаж, апартамент; адрес за призоваване – посочват се област, община, населено място, булевард/улица, номер, жилищен комплекс, номер/буква на блок, вход, етаж, апартамент; данни за умишленото престъпление от общ характер и данните за образуваното наказателно производство – номер на наказателното производство, дата на образуване и структура, в която се провежда разследването. От своя страна ръководителят на структурата/структурното звено на МВР определя полицейски орган за извършване на полицейска регистрация, който попълва в картата за полицейска регистрация на лице данните по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 и предоставя на лицето за попълване декларация, която се регистрира и съхранява в съответната структура или звено. Съгласно чл. 11, ал. 4 от НРИСПР при отказ на лицeто за дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил полицейският орган изготвя мотивирано искане до съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем, за издаване на разрешение за принудителното им извършване. При издадено разрешение от съда действията се извършват принудително. От анализа на цитираните норми, се налага изводът, че става дума за действия по полицейска регистрация, извършването на които е по силата на закона и не се нуждае от издаването на опосредяващ индивидуален административен акт от ръководителя на структурата/структурното звеното, в чиято компетентност е извършването на полицейската регистрация или от друг упълномощен орган, с адресат засегнатото лице. Регламентирана е процедура, в рамките на която не се предвижда издаването на нарочен административен акт от административен орган, съответно заповед за принудителна полицейска регистрация, както се твърди в жалбата. Видно от данните по делото, органът по досъдебното производство - полицейски орган при 06 РУ - СДВР са процедирали по регламентирания начин като са инициирали издаването на разрешение от Софийски районен съд за принудително извършване на полицейската регистрация. С определение от 07.06. 2018г. по ЧНХД № 9343/2018г. на Софийски районен съд е разрешено извършването на принудителна полицейска регистрация по смисъла на чл.68, ал.5 вр. с ал.3, т.2 ЗМВР на М. Карим и на 03.07.2018г. на лицето е извършена полицейска регистрация с №24116/18г. на 06 РУ - СДВР по ДП №230змк -1317/18г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. №19918/18г. на Софийска районна прокуратура за извършено престъпление по смисъла на чл. 325, ал.1 от НК. При тези данни, правилно решаващият съд е приел, че не само по делото липсват доказателства за издаването на конкретен административен акт за извършване на полицейска регистрация по отношение жалбоподателят, противно на посоченото в жалбата, но и липсва правна необходимост за издаване на такъв, за да бъдат предприети действията по извършване на полицейска регистрация, в това число и в хипотезата на принудителното им извършване. Правилно е прието за недопустимо й алтернативното оспорване на незаконосъобразни действия на полицейски орган по извършване на принудителна полицейска регистрация по реда на чл.250 - 254 АПК, предвид безспорно установеното по делото, че тези действия са в изпълнение на акт на наказателен съд и не представляват фактически действия по смисъла на АПК, респективно не подлежат на контрол за законосъобразност по този ред. Обосновано, с оглед данните по делото и в съответствие с материалния закон, съдът е приел, че липсва годен административен акт, тоест жалбата е лишена от предмет. Не са налице касационни отменителни основания и постановеното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Частният жалбоподател е поискал от ВАС да бъде сезиран Конституционния съд на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 68 от ЗМВР с чл. 5, ал.4 и чл.31, ал.3 и ал.4 от Конституцията на РБ. Това искане е неоснователно. КС на РБ е бил сезиран от тричленен състав на ВАС със същото искане и образувано к. д. № 15/2021 г., като с определение от 24.02.2022 г. КС е отклонил искането на тричленен състав на ВАС за установяване противоконституционност на посочената разпоредба, поради което искането за поредно сезиране на КС се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,