Определение № 1056 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 01.09.2010 г. по гр.д. № 11754/2009, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 07.07.2009 г. по гр.д. № 24081/2006, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Недоволна от решението е касаторката И. Б. М., представлявана от адв. Ю. К. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], София, представляван от адв. Ст. Г. от САК я оспорва, като счита, че въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истцата е работила при ответника като “управител на склад материали”. На 27.03.2006 г. е констатирана липса в пет от поверените на истцата складове за общо 4.625,72 лева. И. се е съгласила с констатацията, като е подписала протокола без възражения. По делото не са представени доказателства липсата да е настъпила не по вина на истцата. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е задължен да обсъди всички обстоятелства по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение