Определение № 328 от 04.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 307/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Б” А. със седалище в гр. С. против определение от 03.11.2009 г. по ч. гр. д. № 9952/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав. С обжалваното определение е отменено разпореждане от 19.03.2009 г. по гр. д. № 35605/2009 г. на Софийски районен съд, 69 състав, съдържащо се в заповед за изпълнение от 19.03.2009 г., с което е постановено незабавно изпълнение на паричното задължение по заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу „Т” ЕА., а като последица от отмяната на разпореждането е обезсилен издаденият изпълнителен лист в частта относно задължението на „Т” ЕАД. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „Т” ЕА. със седалище в гр. С. не изразява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК. Според съдържащата се в цитираната разпоредба регламентация, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл.274, ал.2 от ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Обжалваното въззивно определение е постановено по повод частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за допускане на незабавно изпълнение, на основание чл.418, ал.1 и ал.2 от ГПК, на парично задължение, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Независимо, че с определението е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, то не попада сред преграждащите определения по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като не е свързано с развитието на делото, а само с изпълнението на присъденото в рамките на това дело вземане. Обжалваемостта на въззивното определение не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, доколкото с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповед по чл.417 от ГПК, но не се разрешава по същество материалноправен спор относно съществуването на вземането. Предвид изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховния касационен съд становище, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга определения по чл.274, ал.3 от ГПК и не подлежат на касационно обжалване, изоставяйки застъпваното досега свое становище в обратен смисъл. Необжалваемостта на атакувания съдебен акт обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане. Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,