Определение № 11608 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8714/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано по частна жалба на Кмета на кметство [населено място], община Септември, чрез процесуален представител адв.Иванов, срещу Определение №1527 от 18.04.2024 г. по адм.дело № 1117 от 2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик /АдмС-Пазарджик/, с което е оставена без разглеждане молба за допълване на Определение № 856 от 29.02.2024 г, постановено по цитираното дело, в частта за разноските. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като счита, че необосновано съдът е приел искането за допълване по реда на чл. 248 от ГПК за недопустимо, поради несвоевременно направено искане за присъждане на разноските. В частната жалба е цитирана съдебна практика, като жалбоподателят обосновава извод, че добросъвестно и своевременно е изпълнил задължението си да представи необходимите документи, доказващи сторените разноски по делото. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответникът по частната жалба М. Й. Т. не изразява становище. Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена против подлежащ на оспорване акт и от страна, имаща интерес от оспорването, в предвидения за това срок. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 1117/2024 г. на АдмС-Пазарджик е образувано по жалба на М. Й. Т. срещу Заповед № 14/24.10.2023 г. на Кмета на [населено място], с която е прекратено административното производство по Заявление за издаване на удостоверение за идентичност на УПИ с вх. № 106/08.03.2022 г. по описа на [населено място], подадено от г-н Т.. Съдът е намерил оспорването за неоснователно и с Определение №856 от 29.02.2024 г. по адм.дело № 1117 от 2024 г. е оставил в сила обжалваната заповед. Предвид резултата от правния спор, ответната страна е направила искане за допълване на така постановеното определение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, като към самото искане са приложени договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане и списък на разноските по чл.80 от ГПК. С обжалваното определение Административен съд – Пазарджик в производство по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е оставил без разглеждане искането за допълване на определението, като е счел, че то е извършено несвоевременно. Обосновал е извод, че в производството по обжалване на административния акт ответната страна не е направила искане за присъждане на разноски, също не е представен и списък на разноските. Искането за присъждане на разноски е направено едва след постановяване на крайния съдебен акт, поради което административният съд го е намерил за процесуално недопустимо. Обжалваното определение е правилно. От фактическа страна е установено, че искането за допълване по реда на чл. 248 от ГПК е подадено по електронен път, подписано с електронен подпис. Настоящият състав, намира, че съгласно данните и доказателствата по делото искането е изпратено на 29.02.2024 г. и е с вх.№2023 от 01.03.2024 г. /лист 69 от адм.дело №1117 от 2023/ и видно е подадено в деня /по-точно в края на работния ден/, в който Определение № 856 вече е било обявено. Правилен и законосъобразен е решаващият извод на административния съд, че искането за допълване по реда на чл. 248 от ГПК е процесуално недопустимо, доколкото е несвоевременно извършено. Действително „страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване да устните състезания пред съответната инстанция“, но искането за присъждане на разноски може се направи до постановяване на съдебния акт, а не в деня на постановяването му. Страната от откриване на производството и изискване на административната преписка е имала достатъчно време да предяви своите искания, да представи списък на разноските и доказателства за заплащането им. Съгласно т.11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС „Претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция“. Следователно, когато не е провеждано открито съдебно заседание, крайният момент е именно постановяване на крайния съдебен акт. Страната, която не спазила този процесуален срок, следва да търпи неблагоприятните последици от несвоевременно извършените процесуални действия и искания и следователно няма право да претендира присъждане на разноски. С оглед на дотук изложеното, правилно съдът е оставил без разглеждане молбата за допълване на Определение № 856 от 29.02.2024 г, постановено по адм.дело № 1117 от 2023 г., поради нейната процесуална недопустимост. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК Върховният административен съд, Трето отделение,