Определение № 5022 от 23.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3851/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с ч. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Иванов от гр. Варна против определение № 1640 от 16.02.2024 г. по адм.д. № 2047/2023 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил негово искане за изменение на постановено по делото определение № 3456 от 29.11.2023 г. в частта за разноските. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът е съобразил в изводите си обстоятелства, които са неотносими към основателността на искането за разноски. Твърди, че няма законова пречка оспорващият да подаде жалба направо пред съд и това не противоречи на целта на закона, а съдът и органът предприемат процесуални действия за уведомяване и изпращане на преписката. Това обстоятелство не изключва дължимост на разноски по образувано съдебно производство, защото жалбоподателят не е причина за завеждане на делото. Дали впоследствие оспореният акт е оттеглен или отменен е ирелевантно за дължимостта на разноските. Жалбоподателят поддържа довод, че изводът за недължимост на съдебни разноски противоречи както на националния закон, така и на цитираните от съда решения на СЕС. По подробно изложени съображения иска отмяна на определението и произнасяне по съществото на искането с присъждане на претендираните съдебни разноски. Моли да му бъдат присъдени разноските и за настоящото производство. Ответникът началник сектор към ОД на МВР - Варна, РУ 02 - Варна, не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Административният съд - Варна е сезиран с жалба от Н. Иванов срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0436-000182/ 18.08.2023 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР - Варна, РУ 02 - Варна. Жалбата е подадена директно пред съда и заведена на 13.09.2023 г. С нея е поискано присъждането на съдебните разноски, приложен е списък на разноски, договор за правна защита и съдействие и пълномощно, документ за внесена държавна такса за производството, копие от оспорената заповед и копие от акт за установяване на административно нарушение. С уточняваща молба Н. Иванов е представил препис от жалбата за връчване на ответника - издател на оспорения акт. С разпореждане от 27.09.2023 г. съдията-докладчик е поискал от административния орган да изпрати цялата преписка по издаване на акта. С писмо от 04.10.2023 г. преписката е изпратена. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 01.11.2023 г. жалбоподателят е представляван от пълномощник. Съдът е приел административната преписка и обявил делото за решаване. С постановено определение № 3456 от 29.11.2023 г. съдът е установил, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е отменена с последваща заповед № 436з-409/ 14.09.2023 г. на началник сектор 02 РУ при ОД на МВР - Варна и е постановено да бъдат върнати на Иванов свидетелството за регистрация МПС и 2 бр. регистрационни табели. Като е съобразил този юридически факт, съдът е приел, че за оспорващия е отпаднал правния интерес, тъй като с последващата заповед органът е заличил неблагоприятните правни последици за адресата на принудителната административна мярка. Поради това е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК. С определението съдът се е произнесъл и по искането за разноски. Приел е искането за неоснователно, тъй като не е изпълнена хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК - органът не е оттеглил акта си, а го е отменил. В допълнение съдът е посочил, че оспорващият не е подал жалбата чрез административния орган съгласно чл. 152, ал. 1 АПК, а директно пред съд. Приел е, че това процесуално поведение е лишило органа от възможност след получаване на жалбата да измени, отмени или оттегли издадения от него акт. По този начин, според съда, жалбоподателят е нарушил основен принцип, заложен в чл.4, ал. 3 АПК, като дори е злоупотребил с процесуалните си права, тъй като органът е отменил оспорения акт в деня след подаване на жалбата до съда, без дори да бъде запознат с нея. Ако оспорващият е подал жалбата си чрез административния орган, не би се стигнало до образуване на дело пред съда. С молба (наименована "частна жалба") от 11.12.2023 г. жалбоподателят Н. Иванов чрез пълномощника си е поискал от Административен съд - Варна да измени постановеното по делото определение в частта за разноските, като му присъди сторените разноски в претендирания размер. С молбата оспорва мотивите на съда, на основание на които не са му присъдени претендираните съдебни разходи. С обжалваното в настоящото производство определение № 1640 от 16.02.2024 г. по адм.д. № 2047/2023 г. първоинстанционният съд е отхвърлил искането за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, като е доразвил мотивите си за отказа. Съдът е съобразил, че жалбата срещу административния акт е подадена направо пред съда на 13.09.2023 г.; на следващия ден - 14.09.2023 г. и преди съдът да я е връчил на ответника административният орган е отменил оспорения акт. Съдът е приел, че предвиденият в чл. 152, ал. 1 АПК процесуален ред за подаване на жалба до съд е единственият процесуален ред, по който жалбоподателят следва да упражни правото си на жалба и не му е дадено право или възможност да избира дали да подаде жалбата направо пред съда, преди да я е внесъл чрез административния орган. Другата възможност е била наложена от ВАС за процесуална икономия. Според съда, тъй като оспорващият не е изпълнил задължението си да подаде жалбата чрез административния орган, той е действал в нарушение на разпоредбата на чл.152, ал.1 АПК и на основния принцип по чл. 3, изр. първо ГПК, вр. с чл.144 АПК. Съдът, при съобразяване с решението на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, е приел, че националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, включително и Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според съда на този извод сочат конкретни доказателства, а именно: приложеният от кочан договор за правна защита и съдействие е вписано, че сумата от 1200 лв. по договора е внесена в брой на 11.09.2023 г. и че е за "изготвяне на жалба, както и процесуално представителство, защита и съдействие в съдебното производство"; жалбата е бланкетна; в открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е изложил бланкетни съображения относно искането за присъждане на разноски. Предвид тези констатации АС - варна е обосновал извод, че не може да посочи пазарната цена на извършената от процесуалния представител на жалбоподателя услуга, поради което е отказал присъждането на разноски за защита от адвокат. С тези мотиви е отхвърлил искането за изменение на постановеното прекратително определение по делото в частта за разноските. Определението е неправилно. С разпоредбата на чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е предвидено, че в срока на обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В настоящия случай се установява, че Н. Иванов е поискал от Варненския административен съд да измени постановеното по делото определение в частта за разноските съгласно възможността по чл. 248, ал. 1 ГПК. Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол, бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта; когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. Когато оспореният акт е оттеглен от органа, подателят на жалбата има право на разноски съгласно чл. 143, ал. 2 АПК. В конкретния казус основание за прекратяване на производството е последваща отмяна на оспорената заповед за ПАМ. Буквалният прочит на разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК не включва изрично и "отмяна" на акта. Разпоредбата на чл. 143 АПК обаче не изброява изчерпателно хипотезите, при които възниква отговорност за разноски и в други случаи намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. В конкретното производство, по аргумент от противното, намира приложение чл. 78, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, тъй като към 13.09.2023 г. ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат. Под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия, в случая това са платена държавна такса и уговорен и заплатен адвокатски хонорар. Условие за възлагането на разноските на жалбоподателя в тежест на административния орган е те да са действително направени. В конкретното производство е доказано плащане от страна на жалбоподателя на сумата от 10 лева държавна такса съгласно представен по делото вносен документ и 1200 лева - възнаграждение на адвокат съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие от 11.09.2023 г. с отбелязване, че уговорената сума е изцяло платена в брой при подписване на договора. Неправилно АС - Варна е приел, че не е съобразена преследваната легитимна цел при определяне дължимостта на разноските за защита от адвокат. Целта на възлагане на съдебните разноски е справедливо възмездяване на спечелилата спора страна и разумното натоварване с разноски на загубилата спора страна. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. То се определя въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие, като уговореният размер трябва да бъде справедлив и обоснован, но не по-нисък от предвидения в Наредба 1/2004 г. Въпросът за минималното адвокатско възнаграждение е коментиран от СЕС още по съединени дела С-427/2016 и С-428/206. Това решение не може да се използва пряко от националните съдилища, тъй като Съдът е посочил, че преценката на всички относими обстоятелства, необходими за осигуряване изпълнениета на посочената легитимна цел, се извършва от националния съд. С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 година на СЕС е коментирано как и въз основа на какви параметри трябва да се преценява легитимността на целта, както и дали уговореният размер е пропорционален с оглед на същата цел встрани от приетия от националната браншова организация подзаконов акт, регулиращ минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява във всеки конкретен случай съобразно предмета на спора, материалноправния интерес, положения труд, продължителността на процеса, проявената активност и съдържанието на предоставената защита, като техният размер следва да бъде съобразен и с действително направените от спечелилата страна разходи за защита от адвокат. АС - Варна е отказал да присъди съдебни разноски на жалбоподателя, като е тълкувал решението на СЕС съобразно неотносими към дължимостта на разноските обстоятелства. Съдебни разноски за проведеното пред АС - Варна производство се дължат на жалбоподателя на общо основание с оглед изхода на делото. В условията на свобода на договаряне Н. Живков е избрал да бъде защитаван пред съда от адвокат, понесъл е разноски, като е заплатил уговорено между страните адвокатско възнаграждение. Уговореното възнаграждение за адвокатска услуга по сключен двустранен възмезден договор е при съобразяване с принципа на свободата на договаряне. То представлява съдебен разход, доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Съдебният състав приема, че в полза на Н. Живков се дължат съдебни разноски в размер на 1200 лв. платено адвокатско възнаграждение. До приключване на устните състезания възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК не е направено. Изявлението в тази насока, отразено в молбата от 04.10.2023 г., не е отправено от надлежния ответник - началника на сектор към ОД на МВР - Варна, РУ 02 - Варна, а от началника на 02 РУ-Варна във връзка с изпълнение на указанията за изпращане на административната преписка. Размерът не е необосновано и неразумно висок предвид проявената процесуална активност при водене на делото, отсъствие на материален интерес, съдебната практика по сходен вид казуси, продължителността и фактическата и правна страна на спора. Обстоятелството, че жалбата е подадена директно пред съда, а не по реда на чл. 152, ал. 1 АПК, е ирелевантно по отношение размера на дължимите разноски. Нарушаването на посочената разпоредба не е скрепено с процесуална санкция за страната; в случая липсва нормативно изискване за задължително обжалване по административен ред. Съдебното дело е образувано по редовна жалба; това е констатирано с разпореждане на съдията-докладчик от 27.09.2023 г., който в изпълнение на задължението си по чл. 152, ал. 4 АПК е изискал служебно административната преписка. Към датата на образуване на делото оспореният акт не е отменен и правният интерес за оспорващия е бил доказан; дори при изпращане на административната преписка с писмото от 04.10.2023 г. не е посочено, че актът е отменен с последваща заповед, за която няма данни кога е връчена на адресата. Съдът дори е провел открито съдебно заседание, в което е участвал пълномощникът на жалбоподателя. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него бъде постановено друго, по същество, с което постановеното от АС - Варна по адм.д. № 2047/2023 г. определение № 3456 от 29.11.2023 г. бъде изменено, като ОД на МВР - Варна бъде осъдено да заплати на Н. Иванов направените по делото разноски в размер на 1210 лв., от които 1200 лв. платен адвокатски хонорар и 10 лв. внесена държавна такса за производството. В частната жалба е направено искане за присъждане и на разноските пред настоящата инстанция, което е неоснователно. Разноски за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК не се присъждат, тъй като това производство не приключва с съдебен акт по смисъла на чл. 81 ГПК. Воден от горното, Върховният административен съд