Решение № 164 от 09.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 29/2010 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от „А” О. гр. С. с вх. № 6501/06.11.2009 год.на Пловдивския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 04.11.20009 год., срещу протоколно определение от 23.10.2009 год. по в.т.д. №698/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК е спряно производството по настоящето дело до решаване на т.д. №135/2009 год. на Смолянския окръжен съд. Предмет на обуславящото дело е предявеният от настоящия ответник „Е” ЕО. срещу ищеца ”А” О. иск с правно основание чл.42 във вр. с чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните договор №28/30.10.2006 год., като сключен от представител без представителна власт, от който „А” О. черпи претендираните си права. Частният жалбоподател „А” О. твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото между двете дела няма връзка на преюдициалност. Подържа, че дори да се приеме, че този договор е сключен от лице без представителна власт, той може да бъде потвърден чрез конклудентни действия- тези по приемане на изпълнението по договора, за които не се изисква форма, защото самият договор не е формален. Ответникът по частната жалба „Е”ЕО. я оспорва. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Правилно Пловдивският апелативен съд е спрял производството по делото, като за първи път се е произнесъл по наличието на преюдициална връзка между делата. Искане за спиране на производството пред първата инстанция не е правено, като в съдебното заседание на 23.03.2009 год. пред Хасковския окръжен съд адвокатката на ответника само е посочила, че има заведено дело по негова искова молба. Предмет на обуславящото т.д. №135/2009 год. на Смолянския окръжен съд, образувано между същите страни, е релевираната от ответника в настоящето производство „Е” ЕО. нищожност на договор №28 от 30.10.2006 год., сключен между страните по делото, от който частният жалбоподател и ищец в настоящето производство черпи правата си. Въпросът за действителността на този договор е в преюдициална връзка както с търсената от частния жалбоподател „А” О. на основание същия договор цена на изработените заготовки, така и с претендираната от него на основание чл.17 от договора неустойка за забава. Повдигнатите въпроси от частния жалбоподател за потвърждаването на договора чрез конклудентни действия са неотносими към настоящето производство. По тях съдът ще се произнесе по повод основателността на обуславящия иск с правно основание чл.26, ал.2 във вр. с чл.42 ЗЗД с решението си по т.д. №135/2009 год. на С. окръжен съд. За спирането на делото в настоящето производство основателността на обуславящия иск е без значение. Достатъчно е наличието на връзка между двете дела към момента на постановяване на определението за спиране на делото на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд