Определение № 220 от 17.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 788/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 75746 от 27.10.2020 г., подадена от К. К. Б., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 4185 от 21.12.2017 г. по ч.гр.д. № 6524/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав, в частта, с която след отмяна на определение от 30.10.2017 г. по т.д. № 1149/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-22 състав, е допуснато обезпечение на предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ искове с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН срещу Г. П. Х. и още две физически лица, за сумата 5 150 000 евро, чрез възбрана върху: Ѕ ид.част от апартамент № 1, ет.1, [жилищен адрес] находящ се в [населено място],[жк], [улица], с площ 102.57 кв.м., с прилежащо мазе № 28. Частният касатор Б., в качеството си на трето за спора лице, твърди, че посоченият недвижим имот е нейна изключителна собственост, доколкото гражданският й брак с Г. П. Х. е прекратен на 02.07.2014 г., а въз основа на договор за доброволна делба от 11.07.2014 г. тя е получила имота в своя изключителна собственост. Счита, че след като имотът е придобит от нея преди допускане на обезпечението, това съставлява достатъчно основание за отмяна на обезпечителната мярка, ограничаваща абсолютното й вещно право на собственост. Към жалбата са приложени: решение от 02.07.2014 г. на Районен съд – Костинброд за прекратяване по взаимно съгласие на брака, сключен между Г. П. Х. и К. К. Х.; договор за доброволна делба между тях от 11.07.2014 г., заявление от К. К. до синдиците на КТБ АД / вх. №60/05.01.2018 г./, както и копия от определения на ВКС по: ч.т.д.№ 1880/2020 на Първо т.о. и по ч.т.д. № 2849/2018 г. на Първо т.о. и от определение на САС по ч.гр.д. № 209/2019 г. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В приложеното към частната касационна жалба изложение са формулирани въпроси, относими към вероятната основателност на исковете за заплащане на обезщетение за вреди, предявени по реда на чл.57, ал.3 ЗБН от синдиците на несъстоятелната банка, срещу бивши нейни администратори, както и въпроси, свързани с предпоставките за ангажиране отговорността на последните. По делото е постъпил писмен отговор от А. Д. и К. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на КТБ АД /н/, в който се оспорва основателността на искането за достъп до касация и основателността на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд по чл.396, ал.2, изр.2 ГПК и е подадена от трето лице, което, съобразно разясненията в т.6 от ТР № 6/2013 г., е легитимирано да обжалва налагането на обезпечителната мярка възбрана върху собствения му имот. Независимо от това, частната касационна жалба, е процесуално недопустима, поради следното: В т.6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че наред със страните по обезпечителното производство легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот е и трето лице, което е действителният собственик на имота, неправилно посочен като собственост на ответника. С оглед на обхвата на поставения пред ОСГТК на ВКС въпрос № 6, в този акт на нормативно тълкуване не е застъпено становище относно срока за обжалване на определение по чл.396, ал.2 ГПК от действителния собственик на възбранения имот. Според настоящия състав на ВКС,Второ т.о. срокът за обжалване от страна на трето за обезпечението лице е едноседмичен и започва да тече от узнаване на вписаната възбрана върху процесния имот/ аргумент от чл.436 ал.1,изр.2 вр. с чл.435 ал.4 ГПК във вр. с чл.396 ал.2 ГПК/. Видно от съдържанието на подадено от страна на самата К. Б. заявление от 03.01.2018 г. до синдиците на КТБ АД /н/ / вх. №60/05.01.2018 г ./, същата е знаела, че към последната дата е налице вписване на обезпечителната мярка върху Ѕ ид.част апартамент № 1, ет.1, [жилищен адрес] находящ се в [населено място],[жк], [улица], с площ 102.57 кв.м., с прилежащо мазе № 28. Настоящата ЧЖ срещу определение № 4185 от 21.12.2017 г. по ч.гр.д. № 6524/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав е постъпила в САС на 27.10.2020 година, т.е. далече след изтичането на едноседмичния срок от узнаването от нейна страна за наложената обезпечителна възбрана върху имота. Предвид изложеното, не е налице спазването на преклузивния срок за сезиране на ВКС с частна касационна жалба по чл.396, ал.2 ГПК от третото лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата от САС обезпечителна мярка. Водим от изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение