Определение № 229 от 04.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 933/2016 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. В срока по чл.275 ал.1 ГПК е подадена частна жалба от Е. А. С. и С. Н. С. срещу определение №81 от 11.03.2016г., постановено по т.д.№776/2015г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане жалбата на Е. А. С. и С. Н. С. против решение №120/6.07.2015г., постановено по същото дело. В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено с указания към касационния състав за продължаване на процесуалните действия по администриране на жалбата на Е. и С. Стоеви против решение №120/6.07.2015г., по т.д.№776/2015г. по описа на ВКС, ТК, І т.о. Съображенията в частната жалба са изцяло свързани с твърдението на жалбоподателите за неправилност на решението от 6.07.2015г., с което е оставена без уважение молбата на Е. и С. Стоеви за отмяна на решение №233/10.09.2012г. по т.д.№430/2011г. на Окръжен съд-Бургас. В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: С решение №120 от 6.07.2015г., постановено по т.д.№776/2015г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., е оставена без уважение молбата на Е. и С. Стоеви по чл.303 и сл.ГПК за отмяна на влязлото в сила решение №233/10.09.2012г. по т.д.№430/2011г. на Окръжен съд-Бургас. На 11.02.2016г. молителите са депозирали деловодството на ВКС жалба вх.№1585/11.02.2016г., адресирана до 5-членен състав на ВКС, за отмяна на решението от 6.07.2015г. С обжалваното пред настоящия състав определение №81/11.03.2016г., №81 от 11.03.2016г., постановено по същото дело, съставът на ВКС, ТК, І т.о., е оставил без разглеждане жалбата на Е. С. и С. С. против решението №120/6.07.2015г. като е посочил, че жалбата е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Решението на ВКС, постановено по молбата за отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване. Отделно следва да се има предвид, че в действащия ГПК не е предвидено разглеждане на спорове пред петчленен съдебен състав, а съгласно § 2 ал. 12 и 13 от ПЗР на ГПК, петчленен състав на ВКС разглежда само тези дела, които са образувани по молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения, постъпили до 1 март 2008г. /какъвто не е настоящия случай/ Необжалваемостта на решението на ВКС, с което е оставена без уважение молбата на Е. и С. Стоеви по чл.303 и сл.ГПК, обуславя недопустимостта на жалбата на молителите с вх.№1585/11.02.2016г, която жалба законосъобразно е оставена без разглеждане. По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.