Определение № 6369 от 23.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4868/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ - гр.София, против определение № 2955 от 21.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2535/2021 г. по описа на Административен съд – Варна. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на определението и се иска отмяната му. Ответната страна, Национално бюро за правна помощ, в депозиран в срока по чл. 232 от АПК писмен отговор взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд намира, че делото не му е подсъдно, което налага прекратяването му и изпращане на надлежния съд. Производството пред Административен съд Варна е образувано по предявения от В. И. П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от поставянето му в условия, нарушаващи забраната по чл. 3, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). С влязло в сила решение № 1201 от 21.09.2023 г., постановено по адм. д. № 2535/2021 по описа на Административен съд Варна предявеният иск е уважен частично. С обжалваното определение Административен съд – Варна на основание чл. 78, ал. 7 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК е осъдил частния жалбоподател да заплати на Националното бюро за правна помощ сума в размер на 540 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца правна помощ, изплатена на адвоката, осъществил я. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. ), § 1 - § 12, са създадени нови, изменени или допълнени разпоредби от ЗИНЗС, с които се изключва касационния съдебен контрол, осъществяван от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни актове – решения, определения и разпореждания, постановявани в производства по оспорване на административни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията по реда на ЗИНЗС. С изменението на ЗИНЗС касационният контрол спрямо посочените съдебни актове на първоинстанционните съдилища е предоставен на тричленни съдебни състави на съответните административни съдилища. Съгласно чл. 285, ал. 2 АПК искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, като решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд, а постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Ето защо, като съобрази характера на производството, образувано пред Административен съд – Варна, този съд намира, че не е компетентен да разгледа частната жалба срещу определението на АС - Варна и да се произнесе както по отношение нейната допустимост, така и по отношение нейната основателност. Компетентен да стори това е тричленен състав на съда, който е постановил съдебното решение, във връзка с което НБПП претендира разноски. По тези съображения производството по делото следва да бъде прекратено, а частната жалба следва да се изпрати за разглеждане на компетентния съд - Административен съд – Варна в тричленен състав. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение