Определение № 264 от 04.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 913/2011 г.
ВКСI търговско отделение04.11.2011
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма]/н/, срещу Решение №247 от 16.06.2011 год. по в.гр.д.№229/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС-ТК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма]/н/, чрез адвокат А. П., с вх.№4644 от 01.08.2011 год. на Кюстендилския окръжен съд, срещу Решение №247 от 16.06.2011 год. по в.гр.д.№229/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №681 от 15.12.2010 год. по гр.д.№786/2008 год. на Районен съд [населено място], ГК, VІ състав, с което са уважени следните предявени от [фирма], [населено място] срещу касатора искове:1/ иск с правно основание чл.327 ТЗ в пълния предявен размер за сумата 5 506.68 лв., представляваща неизплатена цена на получени от ответното дружество стоки, както и 2/иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 431.46 лв., представляваща лихва за забава. Този иск за разликата до пълния предявен размер от 1477.33 лв., е отхвърлен от районния съд. Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е недопустимо на основание чл.637, ал.3 ТЗ, евентуално неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано-т.е. налице са основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално недопустима. Обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. С нормата на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год. е въведен нов обективен критерии за допустимостта на касационната жалба. Съобразно тази законова разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела. В случая искът за главницата е с цена под обжалваемия минимум за търговски дела, а искът за мораторната лихва дори е под обжалваемия минимум и за двата вида дела. Настоящето дело е търговско по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като претендираното вземане от ищеца [фирма] произтича от двустранна търговска сделка по смисъла на чл.365, т.1 ГПК-търговска продажба, сключена между търговци. Съгласно §25 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год. само висящите производства се разглежда по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила- 21.12.2010 год. В случая касационна жалба е постъпила след това- на 01.08.2011 год., поради което образуваното касационно производство не следва да се довършва по досегашния ред. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
Cited provisions
9- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 281, т. 3 ГПК
- чл. 365, т. 1 ГПК
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 327 ТЗ
- чл. 637, ал. 3 ТЗ
- чл. 25
- чл. 280, ал. 1
- чл. 288