Решение № 14530 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 740/2019 г.

Решение № 14530 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 740/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77 от 2018 г.) и със Закона за териториално и селищно устройство ; (ЗТСУ). Образувано е по касационна жалба на М. Димитров от [населено място], чрез процесуалния му представител майка му Ц. Димитрова, срещу решение № 100 от 05.01.2018 г. на АССГ, 33 състав по адм. д. № 4382/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му с искане за прогласяване на нищожност на Заповед № РД–16–077 от 09.04.1990 г. на Председателя на Общински народен съвет (ОбНС) "Нови Искър" за одобряване на кадастралния и регулационен план на с. Войнеговци в частта по отношение на УПИ II – 48 от кв. 31 по плана на с. Войнеговци. Производството е образувано и по частна жалба на М. Димитров срещу протоколно определение от 02.11.2017 г. по посоченото адм. д. на АССГ, с което е разпоредено на вещото лице по делото Д. Попов като участник в тройната СТЕ да бъде изплатено възнаграждение в размер на 320 лв., като жалбоподателят е задължен да довнесе 170 лв. за това. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилното приложение на закона – отменителни основания по чл. 209, т. 3. Твърди, че съдът е постановил оспореното решение без да събере всички относими към спора доказателства, включително нарушавайки правилата на служебното начало в съдебно административния процес. Твърди, че с голямо забавяне са събрани част от доказателствата, твърди, че не е доказано, че местността "Старата махала", където се намира имота му, е включено в разширената градоустройствена територия на с. Войнеговци, както и че съдът не се е съобразил с възраженията му срещу назначаването на вещи лица по делото, поради това, че не е правен запис в съдебно заседание. Твърди, че не е изяснено обстоятелството кадастралния план от ЕТК от 1980 г. от кой е изработен и влиза ли в него землището на с. Войнеговци. Твърди и неправилност на извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и досежно изискванията за форма, като твърди, че липсата на печат и посочване пред кой и в какъв срок подлежи на обжалване, както и посочено грешно правно основание чл. 64 от ППЗТСУ заповедта е тежък порок. Твърди и липса на изявление за одобряване на кадастрален и регулационен план в заповедта, тъй като с нея се одобрява само протокол за възражения. Иска оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, алтернативно иска спорът да бъде решен по същество като бъде прогласена за нищожна заповедта в оспорената й част. В частната си жалба пък твърди, че неправилно съдът е определил депозит за довнасяне за вещото лице Попов. Ответникът Кметът на община Нови Искър не изразява становище по касационната и частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, а частната в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и определение. Частната жалба е подадена срещу акт – протоколно определение, който не подлежи на оспорване. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат две категории определения и разпореждания. Първата обхваща онези, които преграждат по - нататъшното развитие на производството и по този начин препятстват възникването и развитието на процесуалното правоотношение по заявения предмет на оспорване. Обжалваното протоколно определение от 02.11.2017 г. на АССГ не прегражда по - нататъшното развитие на производството, поради което не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. За втората категория съдебни актове, подлежащи на обжалване с частна жалба законодателят е въвел като основание изричното посочване на тази възможност в закон. Определение на АССГ от 02.11.2017 г. не е и от тази категория. Чл. 23 от НАРЕДБА № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица разписва начина на определяне на възнаграждението на вещите лица, като същото се определя с акт на органа, назначил вещото лице. За определенията и разпорежданията по определяне на възнагражденията на вещите лица законодателят не е предвидил възможност за оспорването им. Поради и това частната жалба като подадена срещу определение, което не подлежи на оспорване, следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част следва да бъде прекратено. Касационната жалба е подадена срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Пред АССГ е поискано от жалбоподателя да се обяви за нищожна заповед № 3 заповед № РД – 16 – 077 от 09.04.1990 г. на Председателя на Общински народен съвет (ОбНС) "Нови искър" за одобряване на кадастралния и регулационен план на с. Войнеговци в частта по отношение на УПИ II – 48 от кв. 31 по плана на с. Войнеговци. За да постанови оспореното решение съставът на АССГ е приел, че заповедта не е нищожна, тъй като не са допуснати при издаването и нарушения на материалния и процесуален закон в степен същата да не породи целените с нея правни последици. При постановяване на решението АССГ не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. За да постанови оспореното решение съдът е изяснил всички относими към спора факти и доказателства, като е събрали относимите доказателства по предвидения за това ред. Неоснователни са възраженията на касатора, че не са събрани част от относимите доказателства. Напротив съдът за да постанови решението е обсъдил събраните доказателства, включително заключенията на назначените по делото вещи лица в съответствие с всички други събрани доказателства. Неоснователно е и възражението за допуснати нарушения при назначаване на вещите лица. Видно от доказателствата е, че съдът не е приел наличие на основания за отвод на вещите лица, поискан от жалбоподателя. Освен това при назначаване на тройната СТЕ, съдът е назначил посоченото от жалбоподателя вещо лице инж. Ченева, която също е участвала в изработване на заключението. Оспореното решение е постановено в съответствие със закона. И настоящата инстанция намира, че от доказателствата се установява, че територията, в която се намира имота на жалбоподателя е включена в рамките на територията по заповед № РД – 02 – 14 – 218 от 16.12.1986 г. на Председателя на комитета за териториално и селищно устройство към Министерски съвет, с което площта на населеното място на с. Войнеговци е увеличена, като при това увеличение и имота на жалбоподателя е включен в рамките на населеното място. Въз основа на това е издадена и оспорената заповед, с която е одобрен кадастрален и регулационен план, в който е включен и имота на жалбоподателя. Неоснователно е възражението на жалбоподателя и за това, че не е доказано, че м. "Старата махала", където се намира имота му, е включена в разширената градоустройствена територия на с. Войнеговци. Видно от доказателствата, включително приложените графични материали е, че имота на жалбоподателя е включен в разширената градоустройствена територия на с. Войнеговци. Правилен е и извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган към момента на издаването й, а именно председателят на ИК на ОбНС "нови Искър" съгласно списък по приложение № 3, т. 3 на функциите на председателя на СНС, които предоставя на председателите на ИК на ОбНС по протокол № 7 от 09.05.1988 г. Съгласно посочената т. 3 от приложение № 3 Председателите на ИК на ОбНС имат право да одобряват кадастрални, застроителни и регулационни планове, подробни комуникационни планове, планове по вертикална планировка, квартално – застроителни и силуетни планове и други подобни планове за селата. В случая видно от оспорената заповед с нея е одобрен кадастралния и регулационния план на с. Войнеговци и направените в него поправки. Видът на одобрения акт се извлича от неговото съдържание и в конкретния случай с оспорената заповед от 1990 г. е одобрен на основание чл. 74 от ППЗТСУ именно кадастрален и регулационен план за с. Войнеговци. Правилен е и извода на АССГ, че оспорената заповед съдържа законово предвидените реквизити и отговаря на изискванията за форма и съдържа волеизявление, т. е. не разкрива порок, който да се отразява на нейната валидност. Фактическите съображения за издаването на заповедта се съдържат в материалите на административната преписка. Заповедта съдържа и правно основание. Допуснатата грешка с посочването на относимата разпоредба чл. 64, ал. 1 от ППЗТСУ, вместо чл. 74, ал. 1 от ППЗТСУ, не е съществено нарушение, което да води до нищожност на заповедта, предвид това, че съдържанието на текстовата част на заповедта е ясно посочено, че се касае за одобряване на кадастрален и регулационен план, т. е. не може да се направи извод за липса на валидно волеизявление. Законосъобразно и обосновано АССГ е приел, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения в степен, която да води до нищожност на същата. Спазена е процедурата по издаване на акт за одобряване на кадастрален и регулационен план. Настоящата инстанция споделя изцяло подробните съображения на АССГ относно липсата на нарушения, които водят до нищожност на оспорения административен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.