Решение № 12790 от 25.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5689/2016 г.

Решение № 12790 от 25.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5689/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и на "Шамфор" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Д., ул. "Н." ..№..., ет. ..., представлявано от управителя И. Н. Ц., подадена чрез адв. Георгиева срещу решение № 285 от 12.02.2016 г. по адм. дело № 3519/2014 г. по описа на Административния съд - В. (АСВ), съответно, в частта, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт (РА) № 081400772 от 10.06.2014 г. на органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - В., потвърден с решение № 524 от 25.09.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчния период 2010 г. в размер над 638.02 лв., за данъчни я период 2011 г. в размер над 8 020.15 лв. и за данъчен период 2012 г. в размер над 8 226.77 лв. и съответните лихви и в тази, с която жалбата на дружеството против РА в останалата й част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП се твърди, че съдебното решение, в отменителната част, е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че по безспорен начин от събраните доказателства се установява наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, като наличието само на едно обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК е достатъчно органа по приходите да определи данъчната основа по особения ред на ДОПК. Счита, че в конкретния случай от събраните в ревизионното производство доказателства се установява по безспорен начин, че процесиите суми не са получени на основание договорите за заем с дружествата "Къмини" и "З. Л.". Същите представляват приходи от неустановен източник, за които данъчната основа законосъобразно е определена от органите по приходи по реда на чл. 122 и следващите ДОПК. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът по тази жалба - "Шамфор" ЕООД е взел становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски по делото. В касационната жалба на ревизираното дружество се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът счита, че пазарната наемна цена на процесния обект не е определена правилно, тъй като съпоставката е направена между различни обекти, използвани за различно предназначение. Съдът неправилно не е ценил основното и допълнително заключение на вещото лице по Съдебно-оценителската експертиза (СОЕ). По отношение на покупката на климатици "Дайкин" в касационната жалба е посочено, че съдът неправилно е приел, че климатичните системи не са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице. В проведеното съдебно заседание на 19.10.2016 г. и представената писмена защита от същата дата дружеството твърди, че РА е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Иска първоинстанционното решение да се отмени в частта, в която на дружеството са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48 ЗКПО за 2010 г. в размер на 638.02 лв., за данъчния период 2011 г. в размер на 8 020.15 лв. и за данъчния период 2012 г. в размер на 8 226.77 лв., както и задължения за ДДС за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 01-м. 12.2011 г., м. 01-м. 12.2012 г. в общ размер на 34 749.76 лв. и съответните лихви. Алтернативно иска РА да се прогласи за нищожен. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: При служебната проверка на касационната инстанция за съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, съдът намира, че процесният РА е издаден от компетентни органи, по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно е приел, че процесния РА е издаден от компетентни органи. Извършената ревизия е възложена редовно от компетентен орган по приходите -Б. С. С. - началник сектор в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. В. със заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР), с която е определено, на основание чл. 113, ал. 1, т. 2 в редакцията от ЗИД ДОПК, обн. в ДВ, бр. 82/2012 г., лицето Р. И. Д. на длъжност "главен инспектор по приходите" за ръководител на ревизията и Д. Й. Ц. на длъжност "старши инспектор по приходите". На основание чл. 119, ал. 2 ДОПК в същата редакция ревизионният акт е издаден от Б. С. С. началник сектор "Ревизии", офис Р. Р. И. Д., като ръководител на ревизията. Съгласно чл. 112 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР, която се издава от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната ТД. До изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК със ЗИД ДОПК, обнародван в ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г. след провеждане на ревизията се съставя ревизионен доклад (РД) от ревизиращите органи, за което уведомяват писмено органа, който е възложил ревизията - чл. 119, ал. 1 ДОПК. Според чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията, действала до 1.01.2013 г. органът, възложил ревизията, след получаване на уведомителното писмо определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. В новата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК със закон са определени органите, които издават РА - органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Лицето, възложило ревизията предвид чл. 112, ал. 2, т. 1 и 2 ДОПК може да бъде и сред органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 1 и 3 ЗНАП - изпълнителният директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор на основание чл. 112, ал. 1, т. 2 ДОПК и началниците на отдели и сектори - на основание чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП. В чл. 118, ал. 2 ДОПК са овластени да издават РА органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. В цитираната т. 4 са включени служителите заемащи длъжност държавен експерт по приходите, държавен инспектор по приходите, главен експерт по приходите, старши експерт по приходите, експерт по приходите, главен инспектор по приходите, старши инспектор по приходите и инспектор по приходите. С измененията на реда за издаване на РА от ЗИД ДОПК обн. в ДВ, бр. 82/2012 г. включването на органа, възложил ревизията в кръга на лицата, овластени да издадат РА в новата чл. 119, ал. 2 ДОПК не е в противоречие с чл. 10, ал. 1 АПК, който позволява по-горестоящ орган да изземе за решаване на въпрос от компетентността на административен орган, когато това е предвидено със закон, както е в случая. Включването на органа, възложил ревизията в екипа на актосъставителите с чл. 119, ал. 2 в новата редакция е допустимо по чл. 10, ал. 1 АПК и цели по-добър контрол и ангажиране отговорността на възложителя на ревизията за резултатите от нея, дължащи се на избрания от него ревизионен екип от органи по приходите при издаване на ЗВР. Тези цели не са укорими и осъществяването им е насочено към защита на обществения интерес от законосъобразно определяне на данъчните и осигурителни задължения на лицата по ДОПК. Чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, в новата му редакция, са равни по степен императивни норми, определящи компетентните лица да издават РА. По-новите правни норми се считат за по-справедливи и поради това са пряко приложими веднага, ако в преходните разпоредби на закона не е предвидено друго. В този смисъл проф. В. Т., "Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял I", издание на "Софи-Р" 2001 г., стр. 210. Със ЗИД ДОПК, обнародван в ДВ, бр. 82/2012 г. е приет § 35, според ал. 1 на който, всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Под досегашен ред, в случая, се имат предвид чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията, действала за последния чл. до 01.01.2013 г. С цитирания § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ДОПК от ДВ, бр. 82/2012 г. ясно е изразена волята на законодателя от 01.01.2013 г. РА да се издават от лицата, получили правомощия да издават РА в новата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК - възложителят на ревизията и ръководителят на екипа ревизори, поради което не може да се поддържа, че чл. 118, ал. 2 ДОПК е действащо ограничение за приложението на чл. 119, ал. 2 ДОПК в новата редакция. Предвид § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ДОПК обнародван в ДВ, бр. 82/2012 г. с изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК мълчаливо е отменено ограничението в чл. 118, ал. 2 РА да се издава само от органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Според чл. 11, ал. 3 ЗНА нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. В случая с § 35, ал. 1 ПЗР на ЗИД ДОПК, обнародван в ДВ, бр. 82/2012 г. изрично е предвидено приложение на новия ред за издаване на РА за ревизионните производства, образувани след 1.01.2013 г., с което е отказана приложимост на чл. 118, ал. 2 ДОПК, в частта на ограничението по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП за ревизионните производства, образувани след 01.01.2013 г. Не може да се поддържа, че с чл. 11, ал. 3 ЗНА е отменен юридически принцип, че по-новата правна норма от същата степен отменя по-старата, която й противоречи. Мълчаливата отмяна на по-стар закон е потвърдена в § 3 от Конституцията на Р. Б., според ал. 1 на който разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията. Тя е допустима и по чл. 13, ал. 1 ЗНА, според който актът по прилагането на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частично отменяване на закона съобразно обсега на отменяването. В този смисъл са особените мнения на конституционните съдии Р. Я. и Б. П. към решение № 2 от 06.03.2008 г. по к. д. № 1/2008 г. на Конституционния съд. Колизията между новата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК и чл. 118, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП е колизия между правни норми от една и съща степен, приети по различно време, които уреждат един и същ материално-правен въпрос - този за компетентността на органите по приходите, издатели на РА. Щеше да има основания да се твърди, че двете разпоредби имат различно приложно поле, ако нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК (в първоначалната за кодекса редакция), към която мълчаливо препраща 119, ал. 2 беше променена. Това е така, защото всяко тълкуване на правни норми е свързано с определена преследвана от закона цел. При ясно изразената воля на законодателя в сега действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК РА да се издава с участието на възложилия ревизията, който съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК може да е всеки орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната данъчна дирекция и ръководителя на ревизията, няма основание да се приеме, че участници при посочената съвместна компетентност могат да бъдат само органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Предвид тези съображения административният съд в съответствие с действащите процесуални правила в чл. 119, ал. 2 ДОПК и § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ДОПК от ДВ, бр. 82/2012 г. правилно е приел РА за издаден след редовно проведена по ДОПК ревизия от компетентни органи. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП: Касационната жалба е неоснователна. Касаторът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която процесния РА е отменен, а именно в частта, в която на дружеството са отменени установените задължения по ЗКПО за данъчния период 2010 г. в размер над 638.02 лв. до 83 796.92 лв., за данъчни я период 2011 г. в размер от 8 020.15 лв. до 12 214.14 лв. и за данъчен период 2012 г. в размер от 8 226.77 лв. до 8 690.79 лв. и съответните лихви. По делото е установено, че ревизираното лице закупува инвестиционни недвижими имоти - самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. Д., ул. "Н." ..№..., които отдава под наем. Като доказателства за произхода на средствата, с които е финансирало покупката на имотите по време на ревизията са представени договори за заем с "Къмини" ООД - САЩ, представлявано от "Б. Е. Л." и "З. Л." - Белиз, Белиз сити. По време на ревизията са направени запитвания до компетентните органи в САЩ и Кипър. Въз основа на представените по делото доказателства органът по приходите е приел, че получените от ревизираното лице суми, за които дружеството твърди, че са от заем, са с неустановен произход. За да отмени процесния РА в тази част, първоинстанционният съдът е приел, че oпределянето на задължения по ЗКПО в резултат на увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2010 г. със сумата от 831 675.16 лв., за 2011 г. със сумата от 40 000 лв. и за 2012 г. със сума от 5 000 лв., във връзка с финансирането на ревизираното лице от страна на "Къмини" ООД и "З. Л.", е извършено в нарушение на приложимия материален закон, защото въз основа на обстоятелствата, при които са предоставени сумите по договорите за заем може да се приеме, че средствата са с неустановен произход, но това обстоятелство не може да служи като извод за неотчетен приход от търговската дейност на ревизираното лице. АСВ е отменил РА и в частта, в която органа по приходите е приел, че осчетоводения разход по фактура № 900000002 от 30.12.2011 г. в размер на 1 940 лв. не трябва да се признава за данъчни цели за 2011 г. и органа по приходите е увеличил данъчната основа за определяне на корпоративен данък за 2011 г. с този разход. По отношение на непризнатия разход по процесната фактура, с предмет на доставката услуги и ремонт подмяна триплекс преградна стена и ремонт дограма, първоинстанционният съд е приел, че въз основа на представените доказателства осчетоводеният разход в размер на 1 940 лв. следва да бъде признат, като бъде намалена в посочения размер определената от приходните органи данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2011 г., тъй като органа по приходите не е признал горепосочения разход единствено поради обстоятелството, че към процесната фактура не е било представено доказателство за плащане, а в последвствие от дружеството е представено копие от фактурата и касов бон към нея, установяващ спорното плащане. Решението в тази част е правилно. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, включително основното и допълнително заключение по СОЕ и Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) и въз основа на тях е стигнал до правилни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Неоснователно е твърдението на касатора, че от събраните по делото доказателства се установява наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. По делото е било спорно дали предоставените от "Къмини" ООД и "З. Л." парични средства е следвало да се квалифицират като неотчетен приход от търговска дейност за ревизираното лице, с който да се увеличи финансовия резултат на дружеството за съответните данъчни периоди. Настоящият състав намира, че получените суми не са с неустановен произход, защото по време на ревизията са представени доказателства, че ревизираното лице през ревизирания период е получило суми от "Къмини" ООД и "З. Л." общо в размер на 876 675.16 лв., от които 76955.83 лв. в брой и 801 675.16 лв., преведени по банковата му сметка. Заемите са получени въз основа на договори за безлихвени заеми (л. 476, 477,483 - 488). Първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, от което се установява, че предоставените средства са надлежно осчетоводени от ревизираното лице. От допълнителното заключение по ССЕ се установяват, че постъпилите по банковите сметки на "Шамфор" ЕООД суми са наредени от сметка с титуляр "KUMINI" LLC. Всички получени по договорите за заем суми са отразени по сметка 499/9 "Други кредитори", 151 "Получени краткосрочни заеми", 152 "Получени дългосрочни заеми". Получаването е отразено като плащане в брой или с банкови преводи. От представените по делото доказателства и от подробните заключения на основната и допълнителна съдебно - счетоводна експертиза се установява, че заемите са погасени чрез договори за цесия, продажба на дружествени дялове, увеличаване капитала на дружеството, както и частично в брой. По делото не са представени доказателства, че в случая е налице неотчетен приход от търговската дейност на ревизираното лице. Получените суми по процесните заеми не са равнозначни на реализиран приход, защото същите подлежат на връщане, както правилно е приел и административния съд. Поради изложеното АСВ правилно е отменил РА в тази част. Касаторът не е изложил никакви конкретни възражения по отношение решението в частта, в която е отменен РА, във връзка с непризнатия разход от страна на приходния орган по фактура № 900000002 от 30.12.2011 г., с предмет на доставката услуги и ремонт подмяна триплекс преградна стена и ремонт дограма. Органа по приходите не е признал горепосочения разход единствено поради обстоятелството, че към процесната фактура не е било представено доказателство за плащане. От дружеството е представено копие от фактурата и касов бон към нея, установяващ спорното плащане. Административният съд правилно е приел, че въз основа на представените доказателства се установява, че плащането по процесната фактура е извършено в брой. Правилно е прието от съда, че осчетоводеният разход в размер на 1 940 лв. следва да бъде признат, като бъде намалена в посочения размер определената от приходните органи данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2011 г. Поради изложеното, обжалваното решение и в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Шамфор" ЕООД: Касационната жалба е частично основателна. Касаторът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу процесния РА, а именно в частта, с която на дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.1010 г., м. 01-м. 12.2011 г. и м. 01-м. 12.2012 г. в общ размер на 34 749.76 лв. и лихва в размер на 8 924.70 лв. и задължения по ЗКПО за данъчния период 2010 г. в размер на 638.02 лв., за данъчни я период 2011 г. в размер на 8 020.15 лв. и за данъчен период 2012 г. в размер на 8 226.77 лв. и съответните лихви. По време на ревизията е установено, че през ревизирания период "Шамфор" ЕООД е отдавало под наем собствени имоти, описани в Справка за отдадените под наем търговски обекти през периода 17.06.2010 г. - 31.12.2012 г. Органите по приходите са установили, че наемът на 1 квадратен метър за помещението от 279.60 кв. м - коктейл- бар "Хелидони", е 1.49 лв., при цена за 1 кв. м за останалите помещения в границите от 13.99 лв. до 43.85 лв. Съобразно сключените договори за наем за това помещение, то се отдава с наличното оборудване и обзавеждане на свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 ДОПК с ревизираното лице. Приходният орган е установил, че наемът за 1 квадратен метър площ за коктейл-бар, "Хелидони" за свързаните лица е в пъти по-нисък от наема на 1 квадратен метър площ за останалите помещения, които са наети от несвързани с дружеството лица. На основание чл. 122 и § 1, т. 8 от ДР на ДОПК по време на ревизията е определена пазарна цена, представляваща сумата без данъка върху добавената стойност, която би била платена при същите условия за идентична или сходна услуга по сделка между лица, които не са свързани, в резултат на което е установена средно претеглена цена за 1 кв. м отдадена площ на несвързани с ревизираното дружество лица в размер на 27.16 лв. Данъчната основа по чл. 122 ДОПК за определяне на дължимия корпоративен данък и ДДС за месечен наем за кафе-бар "Хелидони" е определена от приходния орган на база месечна наемна цена от 27.16 лв. за площ от 279,60 кв. м., равняваща се на 7 593.94 лв. За да постанови спорното решение в тази част АСВ е приел, че ревизираното лице е отдавало под наем собствени имоти на свързани с него лица на цени значително по-ниски от пазарните. Съдът не е кредитирал основното и допълнително заключението по СОЕ, защото е приел, че при първото не е налице съответствие на местоположенията на отдаваните под наем имоти, а при допълнителното - част от изследваните имоти са отдадени на концесия, а наемната цена на останалите не включва наем на оборудването на заведението. Съдът е приел, че заключенията на вещите лица не са достатъчно обосновани и е посочил, че законосъобразно органите по приходите са определили на основание чл. 122 и § 1, т. 8 от ДР на ДОПК пазарната цена, представляваща сумата без данъка върху добавената стойност, която би била платена при същите условия за идентична или сходна услуга по сделка между лица, които не са свързани. Приета е средно претеглена цена за 1 кв. м отдадена площ на несвързани с "Шамфор" ЕООД лица в размер на 27.16 лв. АСВ е посочил, че констатациите на извършената експертиза по време на ревизията са правилни и пазарната цена се явява определена по метода на сравнимите неконтролирани цени, визиран в чл. 8, ал. 1 и чл. 19, т. 1 от Наредба № 9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от МФ, обн. ДВ. Бр. 70 от 29 Август 2006 г. - в сила от 02.09.2006 г. АСВ е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА и в частта, с която на дружеството не е признато право на данъчен кредит по фактура № 1047 от 05.01.2011 г., с предмет на доставка 3 броя климатици "Дайкин", защото е приел, че от представените по делото доказателства не се установява, че закупените климатици "Дайкин" са използвани за икономическата дейност на дружеството. Настоящият състав намира, че решението е неправилно в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА, във връзка с отдаваните под наем недвижими имоти. Методът, използван от приходните органи при определяне на размера на пазарната наемна цена на посочения по-горе наем на коктейл- бар "Хелидони" не е нито един от посочените в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., включително и този на "пазарните цени", който според административния съд е ползван. Прави впечатление, че административния орган е сравнявал наемната цена на отдадените под наем имоти в една и съща сграда, но останалите помещения са отдавани под наем като търговски площи и офиси, а не като заведение. Сравняваните имоти са с различно предназначение, поради което е основателен довода на касатора, че пазарната наемна цена на процесния обект не е определена правилно. Неоснователен е довода на касатора, че съдът е трябвало да кредитира заключенията по основната и допълнителна СОЕ. Административният съд правилно е приел, че въз основа на заключенията на СОЕ и в двата варианта не може да се определи пазарна цена на отдавания под наем имот на свързани с него лица, тъй като ползваната от вещото лице информация, съгласно изричните му изявления в съдебно заседание, е непълна по отношение на съществени характеристики на имотите, които биха могли да послужат като аналози. Съгласно приложимите правила на чл. 160, ал. 1 ДОПК и чл. 171, ал. 2 и ал. 4 и чл. 9, ал. 3 АПК, като инстанция по съществото на спора, съдът е длъжен да прояви процесуална активност, като събере всички относими за спора доказателства, да разпредели доказателствената тежест в процеса, да укаже за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, вкл. и сам да назначи експертиза. От данните по делото е видно, че съдът неправилно е възприел размера на пазарната наемна цена на недвижимия имот определена в хода на ревизията, без тя да е определена по някои от методите регламентирани в Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. Предвид на тези съображения обжалваното решение в тази част, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено, по отношение на установени задължения по ЗДДС в размер на 33 393.66 лв. и съответните лихви, както и в частта в която е преобразуван финансовия резултат на дружеството във връзка с тези доставки за 2010 г. с данъчна основа за облагане в размер на 6 593.94 лв., за 2011 г с данъчна основа за облагане в размер на 79 127.28 лв. и за 2012 г. с данъчна основа за облагане в размер на 16 249.69 лв. и са определени съответните задължения за корпоративен данък, а делото да се върне на друг съдебен състав за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задълженията си по чл. 163, ал. 3 вр. чл. 170, ал. 1 от АПК; да допусне СОЕ, която да отговори на въпроса каква е пазарната цена за наем на процесния имот ползван от свързани лица през ревизираните периоди, която да отговаря на изискванията на наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Първоинстанционното решение следва да се отмени и в съответната част за разноските. При новото разглеждане на делото следва да се преценят и всички разноски на страните, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Решението е правилно в частта, в която на ревизираното лице не е признато право на данъчен кредит по отношение на закупените 3 броя климатици "Дайки". От събраните доказателства не се установява, че стоките са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице. Този извод не се променя и от представения договор за наем от 01.09.2012 г., сключен с И. Н. Ц., която е свързано лице с "Шамфор" ЕООД. По делото не са представени никакви доказателства, че ревизираното лице е издало фактури, свързани с горепосочения договор за наем и не са представени никакви доказателства, че по същия е извършено плащане от страна на наемателя. Икономическата дейност на ревизираното лице не е свързана с отдаването под наем на климатици и по делото не са представени никакви доказателства за последваща реализация на стоките. Констатациите на вещото лице в ССЕ за издадена на 25.02.2014 г. от жалбоподателя фактура № 470 с получател И. Н. Ц., с предмет "наем на движими вещи съгласно Договор от 01.09.2012 г. и анекс от 30.1-2.2012 г. " на стойност 130 лв. с ДДС и взети счетоводни операции: Дт с/ка 411 "Клиенти" - Кт с/ка 703 "Приходи от услуги" и Дт с/ка 411ТТКлиенти" - Кт с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите" следват извършените от ревизията проверки и първоинстанционният съд правилно е приел, че тези действия са извършени с оглед защитната позиция на дружеството. Като частен документ фактурата няма обвързваща доказателствена сила, както правилно е приел и АСВ. Поради изложеното решението е правилно в тази част и следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,