Определение № 77 от 01.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 427/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от ищците С. В. П. и Н. П. М., чрез адв.Ю. О. срещу определение № 450/06.07.2010 г. по ч.гр.дело № 534/2010 г. на Д. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 2424/03.06.2010 г., подадена от С. В. П. и Н. П. М. срещу постановено в с.з. на 01.06.2010 г. определение по гр.дело № 156/2009 г. на Районен съд[населено място], с което е оставено без уважение искането за изменение на основанието на иска, чрез прибавяне на ново основание - изтекла придобивна давност, заявено от ищците с молба вх. № 1820/29.04.2010 г. Ответниците по частната жалба не са изразили становище. Настоящият състав на ВКС Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което е отказано изменение на иска на осн.чл.214 ГПК, чрез прибавяне на ново основание – придобивна давност не е от кръга на определенията по чл. 274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, които подлежат на самостоятелно обжалване. Настоящият съдебен състав преценява извода на въззивния съд за правилен. В съдебно заседание, проведено на 01.06.2010 г. по гр.дело № 156/2009 г. на Б. районен съд е докладвана молба вх. № 1820/29.04.2010 г., подадена от ищците за изменение на установителния иск за собственост на недвижим имот, чрез прибавяне на ново основание – изтекла в полза на ищците придобивна давност. Първоинстанционния съд е оставил молбата за изменение на иска без уважение, като е приел, че е искането е направено несвоевременно. Определението на Б. районен съд не подлежи на обжалване с частна жалба пред Д. окръжен съд, с оглед на което и извода на последния съд за процесуална недопустимост на частната жалба е правилен. Определението на съда, с което е отказано допускане на изменение на предявения иск по реда на чл.214,ал.1 ГПК не прегражда развитието на делото. За същото не е предвидена и изрична законова възможност за обжалване. Правилен е извода на Д. окръжен съд, че обжалваното определение не е от категорията на посочените в разпоредбите на чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за които е предвидена възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба. Правилността на това определение може да се прецени в производството по обжалване на постановеното по делото решение, в какъвто смисъл е и извода на въззивния съд. Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивното определение следва да се потвърди, като правилно. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение