Определение № 5887 от 17.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2024 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. К., чрез пълномощник адв. А. Д. П. от АК-Пловдив, против въззивно решение № 9/03.01.2024 г., постановено по възз.гр.д. № 2657/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение № 2732/15.06.2023 г. /поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 3715/21.08.2023 г./ по гр. д. № 16938/2022 г. на Районен съд- Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. В. К. против „Деворекс" ЕАД, [населено място], обл. Пловдив, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. член 357 КТ, във вр. с член 128, т. 2 от КТ вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, за признаване за установено между страните дължимостта на сумата от 16 060 лв., представляваща допълнителен годишен бонус извън основното месечно трудово възнаграждение в размер на 1,00 % от нетната печалба на „Деворекс“ ЕАД за 2021 г., съгласно одитираните финансови отчети, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 08.09.2022 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 12931/2022 г., по описа на Районен съд – Пловдив. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. В същата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост, предвид несъответствието му със събраните в хода на производството доказателства. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „За процесуалното задължение на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение /чл. 12 ГПК/ и да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка /чл. 235/ГПК/?“ и 2. „Съществува ли за работодателя правна възможност да откаже изплащане на уговорено в индивидуален трудов договор допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати за предходна година след положен от служителя труд и действително установени резултати, който отказ да се основава на заложено условие от същия работодател в утвърдени от него Вътрешни правила за работна заплата - към момента на изплащането на възнаграждението /шест месеца след изтичане на годишния период/ служителят да не е с прекратено трудово правоотношение?“. По първия въпрос се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК; решение № 19/12.04.2021 г. по гр. д. № 1709/2020 г. на II г.о.; решение № 116/22.02.2024 г. по гр. д. № 790/2023 г. на III г.о.; решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV г.о.; решение № 156/21.06.2017 г. по гр.д. № 5182/2016 г. на IV г.о.; решение № 15/06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на II г.о. и др. По втория въпрос се сочи наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата „Деворекс" ЕАД, е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че по делото не е спорно, че въз основа на допълнително споразумение към трудов договор № 9/29.09.5015 г. касаторът е заемал длъжността „директор производство“ в „Деворекс" ЕАД. Считано от 16.03.2022 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено по реда на чл. 331, ал.1 от КТ /в т. вр. предложение изх. № 23/15.03.2022 г. за прекратяване на трудов договор на основание чл. 331, ал.1 от КТ, заявление – съгласие от същата дата и заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 847/15.03.2022 г./. Посочено е, че в действащите към този момент Вътрешни правила за работната заплата /ВПРЗ/ в дружеството работодател - раздел 8 „Годишни бонуси. Парични и предметни награди“, чл. 15 е било уредено изплащане на допълнителен годишен бонус на служителите на управленска позиция, каквато заемал К.. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ВПРЗ допълнителния годишен бонус бил платим на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения не са прекратени към момента на изплащането му, а според чл. 15 ал.2 допълнителният годишен бонус бил платим не по-късно от 60 дни от датата на съставянето на одитираните финансови отчети. Самият жалбоподател признавал, че публикуването на финансовите отчети в търговския регистър било извършено през месец юни 2022 г. За да приеме, че искът за заплащане на допълнителен годишен бонус е неоснователен, въззивният съд е посочил, че анализа на разпоредбите на чл. 15, ал.1 и ал.2 от ВПРЗ /действали и през 2022 г./ водел до извод, че за изплащането на допълнителен годишен бонус следва да са налице две условия: съставени или обявени одитирани финансови отчети и съществуващи трудови правоотношения между работодателя е съответния служител в шестдесет дневния период след съставянето на тези отчети. В случая финансовите отчети за 2021 г. били одитирани на 01.06.2022 г. и публикувани в търговския регистър на 16.06.2022 г., към която дата трудовото правоотношение между страните било прекратено. Макар посочената печалба да била за 2021 г., когато К. заемал длъжността „директор производство“, липсвало другото условие- към момента на изплащане на допълнителния годишен бонус трудовите правоотношения между служителя и работодателя да не са прекратени. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд. Освен това, установените факти в мотивите към решението са правилно квалифицирани под нормата, чиято хипотеза ги урежда. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, по въпроса може ли работодателят да откаже изплащане на уговорено в индивидуален трудов договор допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати за предходна година, след положен от служителя труд и действително установени резултати, с позоваване на утвърдени от него Вътрешни правила за работна заплата, съдържащи условие -към момента на изплащането на възнаграждението трудово правоотношение със служителя да не е прекратено. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първият поставен от касатора въпрос е обусловен от отговора на въпроса по който касационното обжалване се допуска, и по същия съдът ще се произнесе с решението си, като го разгледа ведно с касационните основания, с които е пряко свързани. Жалбоподателят, на осн. чл.83 ал.1 т.1 ГПК е освободен от внасяне на държавни такси в производството. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение