Определение № 809 от 15.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. И. Т. от[населено място], област Враца, приподписана от адв. Х. Х., против въззивно решение № 23/29.02.2008 г. по гр.д.№ 1443/2006 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 4 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора иск против [фирма] –[населено място], област Враца, с правно основание чл.225, ал.3 КТ за разликата над 11874,45 лева до пълния предявен размер и за периода от 30.04.-19.05.2003 г., както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 1911,51 лева. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в заявления вх.№ 3157/29.04.2008 г. и вх.№ 3158/29.04.2008 г., се твърди, че в мотивите на касационната жалба се съдържат основанията за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване. Сочи се, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, което се изразява в това, че съдията който е постановил решението не е вникнал в естеството на правния спор и се е позовал на чл.84 ЗЗД, за да се отхвърли претенцията за законната лихва. Твърди се също така, че трудовите задължения на ответника произтичат от индивидуалния трудов договор и КТ, където е посочено кога и как се дължи трудовото възнаграждение. Излагат се и други съображения относно приложението на КТ и КТД по процесния казус. Ответникът по касация – [фирма] –[населено място], област Враца, е депозирал становище по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид становището на ответника по касационната жалба намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа ясно и точно формулиран въпрос. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а изразява становището на касационния жалбоподател по действията на въззивния съд при разглеждането на делото и постановяване на решението, както и мотивите му. Освен това изложението съдържа и елементи на касационния оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,