Решение № 502 от 29.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 857/2008 г.

Решение № 502 от 29.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 857/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 4 от 9.03.2006 г. по гр. д. № 182/03 г. Районен съд гр. Г. е обявил за нищожен договор за доброволна делба от 12.02.1998 г. Обявил е недействителността на нот. акт № 153 от 20.09.1999 г. с който Г. Г. Г. продал на Д. Г. К. нива с площ 17 дка, имот № 1* по плана за земеразделяне на с. С. и нот. акт № 154 от 20.09.1999 г. с който С. Г. Г. продал на Д. К. нива с площ 17 дка, имот № 1* по същия план. Допуснал е съдебна делба между наследниците на Г. Г. на нива с площ 204.202 дка, обособени в осем отделни земеделски имота, като е определил квотите им на съсобственост: по 900/13 500 ид. ч. за К. С. Т. и Е. С. И.; по 300/13 500 ид. ч. за С. Г. М., Г. Г. М. и Р. Г. К.; по 60/13 500 ид. ч. за И. Г. С., Т. Т. М., Я. Т. С., М. П. Г., Г. М. М. и Е. М. И.; по 180/13 500 ид. ч. за С. Г. С., П. С. С. и С. С. С.; по 225/13 500 ид. ч. за И. С. В., Н. С. П., Е. С. М. и И. С. В.; по 1 500/13 500 ид. ч. за Й. В. Т., Г. В. Д., Г. С. Г. и С. С. А.; по 500/13 500 ид. ч. за В. И. Ж., И. Ж. К., М. И. Б., Г. Г. С., Г. Г. Г. и С. Г. Г. Решението е постановено при участие на Д. Г. К., Д. П. К., Е. К. Т. - П. и С. П. П. С решение № 166 от 5.07.2007 г. по гр. д. № 642/2006 г. Окръжен съд гр. Д. е оставил в сила първоинстанционното решение. Решението е постановено при участие на Е. К. Т. - П. и С. П. П. спрямо които искът за делба на две ниви от по 17 дка, имоти № 0* и № 0* е отхвърлен. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от С. Г. и Г. Г. В касационната жалба се твърди че решението е незаконосъобразно. Ищците не били наследници на общия наследодател, което било установено с влязло в сила решение. Срещу решението е постъпила жалба и от Т. М. в частта, в която искът срещу Е. Т. - П. и С. П. е отхвърлен. Счита, че в производството за делба съдът не трябвало да се произнася по евентуалния иск срещу тях. Ответниците по касация не вземат становище по жалбата. Касационните жалби са допустими. Подадени са в срок от легитимирани лица, насочени са срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговарят на изискванията по чл. 218в ГПК . За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че доброволната делба от 12.02.1998 г. е нищожна, тъй като в нея не са взели участие всички наследници. С оглед нищожността на делбата, последващите разпоредителни сделки не създали права за купувачите и съгласно чл. 76 ЗН сделките били относително недействителни по отношение наследниците на Н. Г. Последните приобретатели не се легитимират като собственици, защото праводателите им не били собственици. Те не са придобили имотите и по давност, защото владението на праводателите им било недобросъвестно, а и от предявяване на иска са изминали по-малко от пет години. Имотите останали в патримониума на наследството и затова съдът е допуснал делбата им с участие на всички наследници. Жалбата на С. и Г. Г. е неоснователна. Искът е за делба, във фазата на допускането и, на имоти принадлежащи на Г. В. Г. и възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Доводите в касационната жалба че низходящите наследници на преживелия съпруг не следва да участвуват в делбата не противоречат на закона. Правилно е прието от въззивния съд, че делбата следва да се допусне и с тяхно участие, като низходящи наследници по чл. 5 ЗН на преживелия съпруг, тъй като не са налице предпоставките на чл. 9а ЗН. Наследодателят Г. В. Г. починал на 27.03.1956 г. и оставил за наследници съпруга Н, с която сключил брак през 1936 г., и деца от друг брак В. и К. ОСЗ възстановила на наследниците с план за земеразделяне нива с площ 204.202 дка, имот № 0* обособена в последствие в осем самостоятелни имота. С договор за доброволна делба от 12.02.1998 г., вписан на 18.02.1998 г., наследниците на В. и К. разпределили имотите на общия наследодател. В делбата ищците, като наследници на съпругата Н, не взели участие. С нот. акт № 153 от 20.09.1999 Г. Г. Г. продал на Д. К. нива с площ 17 дка, имот № 1* по плана за земеразделяне на с. С. С нот. акт № 154 от 20.09.1999 г. С. Г. продал на Д. К. нива с площ 17 дка, имот № 1* по същия план. След последващи разпоредителни сделки, последни приобретатели въз основа на продажба и на дарение са Е. и С. П. С. въпрос е дали наследниците на съпругата Н, починала на 3.03.1958 г., следва да вземат участие в делбата. Въпросът е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК. Според т. 2 от решението, кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. Чл. 9а ЗН въвежда изключение от правилото относно наследяването по закон, уредено с чл. 9 ЗН. Текстът лишава наследниците на "последващ съпруг" на наследодателя от наследяване на възстановените земеделски земи, но само при наличие на няколко кумулативни предпоставки: бракътда е сключен след включване на имотите в ТКЗС; съпругът да е преживял съпруга собственик; от брака да нямат родени или осиновени деца и последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността. В случая бракът е сключен през 1936 г., затова нормата на чл. 9а ЗН не намира приложение и не изключва съпругата Н, респ. нейните наследници от делбата на земеделските имоти. Тя наследява по общите принципи за наследяване, затова съпругата Н децата В. и К. наследяват по 1/3 ид. ч. от наследството, включително и от притежаваните към момента на смъртта на наследодателя земеделски имоти. Съпругата Н. починала на 3.03.1958 г. и оставила за наследници своите пет деца - С., Е., Я., Т. и М. По отношение на последващите наследствени правоприемства чл. 9а ЗН не се прилага и важат общите правила за наследяване по ЗН, затова децата на Н. получават по 1/5 ид. ч. от нейната 1/3 ид. ч. Неоснователно в жалбата се твърди, че въпросът дали децата на съпругата Н следва да участвуват в делбата е решен в друго производство. Действително, с решение № 23 от 16.03.2004 г. по гр. д. № 82/1994 г. Районен съд гр. Г. е отхвърлил иска на К. Т., Е. И. и Я. М., като наследници на Н. Г., за признаване правото на собственост на 1/3 ид. ч. от нива, цялата с площ 204 дка. Преди всичко, по делото няма данни решението да е влязло в сила. От друга страна, с решението съдът не е решил спорния за настоящото производство въпрос кои са наследниците на Г. Г. За да отхвърли иска съдът е приел че с установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ищците не могат да претендират собственост в идеални части и че този въпрос могат да решат с иск за делба т. е не са налице условията на чл. 224 ГПК . Жалбата на Т. М. е също неоснователна. Тъй като освен иск за делба са предявени и инцидентни искове, съдът дължи произнасяне по всеки един иск, вкл. и дали последващите приобретатели на част от имотите следва да бъдат допуснати като съделители. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.