Определение № 548 от 06.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 465/2010 г.

Производството е образувано е по три частни жалби, подадени адв. Р. И. като пълномощник на С. И. И.. Частна жалба вх. № 3269 от 15.07.2010 г. е насочена против определение № 191 от 06.07.2010 г. по в.ч.гр.д. № 326/2010 година на С. окръжен съд, с което е отменено определение № 506 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 210/2010 година на Девинския районен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с цена 20 000 лв., който ще бъде предявен от С. И. И. против [фирма][населено място], чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, представляващ дворно място цялото с площ 4000 кв.м., ведно с построените в него два гаража и склад със застроена площ 193 кв.м., съставляващо имот пл.№ 1098 в кв. 58 по ПУП на[населено място], както и определение № 253 от 02.06.2010 г., с което се допълва определение № 506 от 19.05.2010 г. с налагане на обезпечителна мярка забрана за извършване на СМР в същия недвижим имот, като е отхвърлено искането на С. И. И. за издаване на обезпечителна заповед. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното въззивно определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, тъй като процесуалноправният въпрос относно предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещ иск, по който се е произнесъл въззивният съд, е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Частна жалба вх. № 4335 от 11.10.2010 г. е против определение № 270 от 27.09.2010 г. по в.гр.д. № 326/2010 г. на С. окръжен съд, с което е изменено определение № 191 от 06.07.2010 г. в частта му за разноските, като С. И. И. е осъден да заплати на [фирма] направените разноски по делото в размер на 900 лв. Изложени са подробни доводи за неправилност на определението и се иска да бъде намален размера на присъдените разноски. Частна жалба вх. № 4350 от 11.10.2010 г. е против определение № 271 от 28.09.2010 г. по в.ч.гр.д. № 326/2010 г. на С. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на С. И. И. за отстраняване на допуснато противоречие между мотиви и диспозитив в определение № 191 от 06.07.2010 г. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частна жалба вх. № 3269 от 15.07.2010 г. е процесуално недопустима. По молбата за допускане на обезпечение като първа инстанция се е произнесъл Девинският районен съд. Обжалваното определение е постановено от С. окръжен съд като въззивна инстанция. Съгласно ТР № 1/ 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010 г., определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд. Поради това частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Частна жалба вх. № 4335 от 11.10.2010 г. също е процесуално недопустима. Определение № 270 от 27.09.2010 г. по в.гр.д. № 326/2010 г. на С. окръжен съд е постановено по реда на чл. 248 ГПК. С него е допълнено определение № 191 от 06.07.2010 г. в частта му за разноските, тъй като въззивният съд е пропуснал да присъди такива. Съгласно чл. 248, ал.3 ГПК определението за разноските се обжалва по същия ред, по който се обжалва решението. След като определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск, не подлежи на касационно обжалване, то и определението по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното определение в частта за разноските също не подлежи на касационно обжалване. Поради това и тази частна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. Частна жалба вх. № 4350 от 11.10.2010 г. е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. С определение № 271 от 2.09.2010 г. Смолянският окръжен съд е оставил без разглеждане молбата на С. И. за отстраняване на противоречие между мотивите и диспозитива на определение № 191 от 06.07.2010 г., постановено по същото дело, изразяващо се в това, че в мотивите било посочено, че частните въззивни жалби са неоснователни, а е формулиран диспозитив за отмяна на обжалваните първоинстанционни определения. Действително на л.2 от определение № 191 от 06.07.2010 г. е записано ”По същество и двете жалби са неоснователни”, но по- нататък съдът е изложил подробни мотиви защо приема, че не са налице предпоставките по чл. 391 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск и в обобщение е направил извод, че обжалваните определения на Девинския районен съд са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Така изразената воля за отмяна на определенията е намерила съответен израз в диспозитива на въззивното определение. Очевидно се касае за техническа грешка, която не води до несъответствие между формираната в мотивите на определението решаваща воля на съда и неговия диспозитив. Водим от гореизложеното съдът