Определение № 932 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 922/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 550 от 31.03.2011г. постановено по гр.д. № 674/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което е оставено в сила решение № 1601 от 12.04.2010г. на Софийски градски съд, І-9 състав, по гр.д. № 734/2007г. за уважаване на предявения от Н. Г. П. против П. Г. Г., Т. Н. У. и В. Г. П. /последните двама починали в хода на делото и заместени от наследниците Б. В. П. и Л. Т. П./ иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на * ид.ч. от апартамент № * в [населено място], кв. Х., на [улица], [жилищен адрес] с площ * кв.м. за сумата * лв. Жалбоподателите Б. В. П. и Л. Т. П. поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК сочат, че съдът е нарушил чл. 6, ал.2 ГПК като се е произнесъл по нищожността на договора за замяна без ищецът да е искал това и решението по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На второ място изтъкват нарушение на чл. 134, ал.2 ГПК/отм./ поради допускането на свидетелски показания за доказване симулативност на замяната, без да е налице т.нар. обратен документ и намират, че тази позиция на съда е в противоречие с практиката на ВКС. На трето място считат, че съдът не е приел доказателствената сила на официален документ - нотариален акт № * от *г. и това също е в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по жалбата Н. Г. П. в писмения си отговор поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не са формулирани ясно правни въпроси и не са мотивирани отделните основания по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Н. другари на касаторите М. В. Г. и П. Г. Г. не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима. Производството е по иск по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на * ид.ч. от недвижим имот, които са прехвърлени от собствениците им без да са предложени на ищеца Н. Г., който е собственик на останалата * ид.ч. от имота. Разпореждането е извършено от Т. У. и В. П. в полза на П. Г. чрез договор за замяна, сключен с нотариален акт от 28.12.2006г., по силата на който първите двама прехвърлят на третия * ид.ч. от процесния имот, а той в замяна им прехвърля собствеността върху художествено произведение - картина с автор П. Ж. на стойност 3 000лв. След обсъждане на събраните доказателства съдът е приел в мотивите си, че договорът за замяна е нищожен на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД, тъй като е привиден и прикрива договор за продажба. За разкриване на симулацията съдът е допуснал свидетелски показания, без да е представено по делото т.нар. начало на писмено доказателство, мотивирайки се с това, че ищецът е трето лице и сделката е насочена срещу него – чл. 134, ал.2,пр.2 ГПК/отм./. За да уважи претенцията за изкупуване съдът е установил, че ищецът е собственик по наследство на * ид.ч. от спорното жилище; съсобствениците Т. У. и В. П. са притежавали съответно * и * от него и със сделката от 28.12.2006г. са извършили продажба без да предложат идеалните са части за изкупуване от другия съсобственик, като искът е предявен в предвидения от закона двумесечен срок. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното: Жалбоподателите не са формулирали ясно правни въпроси, разрешени от съда и обусловили изхода на спора, по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно Решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. на О., т.1. В изложението са визирани три порока на съдебното решение, които по-скоро представляват процесуални нарушения. Първият порок е свързан с допустимостта на решението. Поддържа се нарушение на чл. 6, ал.2 ГПК поради произнасяне на съда извън пределите, заявени с исковата молба, а именно прогласяване нищожността на договора за замяна без ищецът да е искал това. Според касаторите решението по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но не е обоснована някоя от проявните форми на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, както те са разяснени в горепосоченото Тълкувателно решение, т.4. Въпреки това, следва да се посочи, че ищецът е навел довод за нищожност на договора за замяна в молбата-уточнение на иска /на л. 12 от първоинстанционното дело/ и съдът се е произнесъл по този довод в мотивите си, при което не е нарушил диспозитивното начало. /Следва да се направи уточнението, че исковата молба е предявена при действието на отменения ГПК, а визираната от касаторите норма на чл. 6, ал.2 за диспозитивното начало е от сега действащия ГПК, който не е приложим за заварените първоинстанционни и въззивни производства./ Вторият поставен от касаторите въпрос е за нарушение на чл. 134, ал.2 ГПК свързано с допускането на свидетелски показания за доказване симулативност на замяната, без да е налице т.нар. обратен документ. В случая съдът изрично е обосновал позицията си с правилото на чл. 134, ал.2, пр.2 ГПК, а касаторите не са посочили никакви съдебни решения в подкрепа на твърдението си, че по този въпрос решението противоречи на практиката на ВКС. На трето място касаторите са изтъкнали, че съдът не е приел доказателствената сила на официален документ - нотариален акт № 146 от 28.12.2006г. и това също е в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът е неясен и не може да бъде конкретизиран от изложението, а и както при втория въпрос липсва позоваване на съдебна практика. Предвид изложеното не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.