Определение № 597 от 27.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1101/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на М. Д. И. [ЕГН] срещу определение №646/ 08.03.2023 г. по в.ч.гр.д. №3572/22 на ГО на САС, в частта, с която е потвърдено определение №2917/21.09.2022 г. по т.д. №951/2022 г. по описа на СГС,ТО, в частта за връщане на ИМ и прекратяване, поради недопустимост, с оглед липсата на правен интерес на производството по установителен иск на касатора против „Свободна зона-Русе“ЕАД за признаване за установено, че между ищцата като член на СД на „Свободна зона-Русе“ЕАД и ответника съществува мандатно правоотношение, основано на Договор за възлагане на управление, сключен между страните на 19.11.2021. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Частният касатор счита,че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и ал.2, предл 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение в тази част, съставът на въззивния съд, се е позовал на следното: Ищцата е предявила положителен установителен иск за установяване съществуването на мандатно правоотношение, основано на Договор за възлагане на управление, сключен между нея и ответното дружество на 19.11.2021г. Същата, видно съдържанието на ИМ и допълнителните такива, е претендирала във връзка с така предявения иск, съдът по реда на чл.212 ГПК да се произнесе и по инцидентни искове относно действителността и законосъобразността на решенията на едноличния собственик на капитала на ответното дружество относно освобождаването й като член на Съвета на директорите на дружеството/ съкр. СД/. Съдът е приел, че подобна форма на защита/ по реда на чл.212 ГПК-чрез инцидентен установителен иск/ срещу тези решения е принципно недопустима, доколко защитата срещу тях е изрично уредена със специален конститутивен иск по чл.74 ал.1 ТЗ Приел е също така, че ищцата няма правен интерес в конкретния случай, от така предявения иск за установяване съществуването на мандатно отношение с дружеството и поради това, че липсва спор за това, че след отмяната в последствие на решението на едноличния собственик на капитала взето на 17.05.2022 г., същата е преизбрана отново за член на СД. Съдът изрично е изложил съображения и за това, че правен интерес от иска не се формира от това, че според самите твърдения на ищцата, последната била избрана в СД след конкурс за разлика от новоназначените членове на органа на ответното АД с аргумент от чл.124 ал.4 ГПК. Взел е становище и по довода на ищцата, че след като е налице висящо регистърно производство по вписването на това обстоятелство / заличаване на членството на ищцата в СД/ в ТРРЮЛНЦ, то съгласно чл.536 ал.2 ГПК във връзка с чл. 536 ал.1,т.1 ГПК е налице правен интерес от такъв установителен иск, като съдът е обосновал неоснователността този довод, с оглед последиците от вписването. В изложение на основанията за допускане до касация се поставят въпроси, които обобщено се свеждат до това: 1. Може ли правото да се иска установяване на съществуването на мандатно отношение и фактът, че същото не е прекратено да се защитава с осъдителен или конститутивен иск; и 2. След като е налице висящо регистърно производство по вписването на обстоятелството за заличаване на членството на ищцата в СД в ТРРЮЛНЦ, то съгласно чл.536 ал.2 ГПК във връзка с чл. 536 ал.1,т.1 ГПК налице ли е правен интерес от предявения установителен иск, доколкото висящността на това производство прави положението на ищцата несигурно. Касаторът се позовава на наличието на основание за допускане до касация в хипотезата на чл.280 ал.1,т.1 ГПК и на очевидна неправилност, изразяваща се в противоречие на изводите на съда за липса на правен интерес от установителен иск за признаване за установено, че между ищцата като член на СД на „Свободна зона-Русе“ЕАД и ответника съществува мандатно правоотношение, основано на Договор за възлагане на управление, сключен между страните на 19.11.2021 с разпоредбата на чл. 536 ал.1,т.1 ГПК. По отношение преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т.о. намира следното: Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая отговорите и на двата въпроса не биха довели до решаване на спора за допустимостта на конкретния установителен иск, поради установен правен интерес на ищеца от неговото предявяване в насока различна от приета от въззивния съд по следните съображения: По първия въпрос следва да се има в предвид, че преди всичко въззивният съд въобще не се е произнасял по подобни доводи, за да приеме, че процесният иск е недопустим, поради липса на правен интерес. Основните съображения за този извод са: ищцата няма правен интерес в конкретния случай, от така предявения иск за установяване съществуването на мандатно отношение с дружеството поради това, че липсва спор, че след отмяната в последствие на решението на едноличния собственик на капитала взето на 17.05.2022 г., същата с последващо решение е преизбрана отново за член на СД, както и второ: че по реда на инцидентните установителни искове-чл.212 ГПК процесуалният закон не допуска защитата срещу незаконосъобразни решения на ОС на АД, тъй като това е изрично предвидено да става чрез конститутивния иск по чл.74 ал.1 ТЗ. Следователно така формулираният първи въпрос не се явява обуславящ произнасянето на съда по спора. Вторият въпрос, дали след като е налице висящо регистърно производство по вписването на обстоятелството за заличаване на членството на ищцата в СД в ТРРЮЛНЦ, то съгласно чл.536 ал.2 ГПК във връзка с чл. 536 ал.1,т.1 ГПК е налице правен интерес от предявения установителен иск, доколкото висящността на това производство прави положението на ищцата несигурно, то следва да се отчете, че сами по себе си горните разпоредби не уреждат някакъв особен вид иск, който да е винаги допустим при наличие на висящо регистърно производство, а само уреждат, с оглед конкретни обстоятелства, наличието на висящо дело относно спорно правоотношение, което е условие за издаване на охранителния акт или е предмет на установяване с този акт, като основание за спиране на охранителното производство-т.е. връзката на обусловеност е обратна на твърдяната от страна на частния касатор. С оглед изложеното не са налице хипотезите на чл.280 ал.1,т.1 ГПК или на чл.280 ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- липсват формулирани от касатора правни въпроси от значение за изхода по конкретния процесуалноправен спор и не е налице очевидна неправилност, изразяваща се в противоречие на изводите на съда за липса на правен интерес, с разпоредбата на чл. 536 ал.1,т.1 ГПК. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение