Определение № 164 от 02.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3088/2017 г.

Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Б. К., чрез процесуалния му представител адвокат М., срещу определение № 73 от 20.04.2017 г. по гр.д. № 1456/2017 г. на ВКС, II г.о. Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба вх. № 119455/06.10.2015 год., уточнена с молби вх. № 120862/8.10.2015 год. и 141286/17.11.2015 год., на Й. Б. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.5 ГПК на решение № 295 от 11.07.2014 год. по гр.д.№3675/2013 год. на І г.о. на ВКС. Прието е, че изложените в молбата за отмяна твърдения за нарушаване на чл.22,ал.1, т.5 и т.6 ГПК не могат да се отнесат към поддържаното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.Те представляват оплаквания за неправилност на решението. В допълнение са изложени и съображения, че молбата за отмяна е подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Съгласно разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В случая молителят е изложил твърдения за наличието на основанията за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК за съдия С., участвала в състава, постановил атакуваното решение. Молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на някое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК, поради което правилно същата е оставена без разглеждане. Основанията за отвод по чл. 22, ал. 1 ГПК не са сред предвидените по чл. 303 ГПК основания за отмяна. Правилно е прието в обжалваното определение и че молбата е подадена след изтичане на срока по чл.305,ал.1,т.5 ГПК. Молителят е узнал за решението най-късно на 21.07.2014г., а молбата е подадена на 06.10.2015г., поради което е просрочена. Ето защо в съответствие с разпоредбата на чл.307,ал.1 ГПК при проверката за допустимост на производството за отмяна е преценено, че същото следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о.