Определение № 12 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 402/2010 г.

Производството е по чл.282, ал.2, т.2 и ал.4 ГПК. Постъпила е молба от адв.Н. А. И., пълномощник на Г. И. И. и П. В. А. с искане за възстановяване на сумата, внесена като обезпечение за спиране изпълнението на обжалваното от тях с касационна жалба вх.№ 73641 от 30.12.2009 год. въззивно решение от 13.07.2009 год. по гр.дело № 1/2008 год. на С. градски съд, ІV-б отделение, с което е уважен предявения от [фирма] иск за признаване правото на собственост и предаване владението на УПИ ІV-467 в кв.1 по рег.план на ж.к.”К.” с площ 1850 кв.м. и УПИ VІ-548 в кв.1 по плана на м.”К.” с площ 1670 кв.м. С определение от 20.04.2010 год. по гр.дело № 402/2010 год. ВКС, ІІ г.о. е спрял изпълнението на въззивното решение на основание чл.282, ал.2, т.2 ГПК, след като с вносна бележка от 16.04.2010 год., издадена от У. К. Б. Г. И. И. е превел по сметката на ВКС в С. и инвестиционна банка обезпечение за спиране на изпълнението в размер на 47 672,50 лева. С определение № 764 от 13.07.2010 год. по гр.дело № 402/2010 год. ВКС, ІІ г.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, което съгласно чл.296, т.3, предл.първо ГПК е влязло в сила. С определение № 509 от 15.11.2010 год. по ч.гр.дело № 450/2010 год. ВКС, І г.о. е спрял изпълнението на влязлото в сила решение, след като по подадената от нея молба за отмяна по чл.304 ГПК Т. П. Д.-И. е внесла обезпечение в размер на 47 672,50 лева съгласно вносна бележка от 12.11.2010 год. Съгласно справката от гл.специалист-счетоводител при ВКС от 24.01.2011 год., сумата 47 672,50 лева е постъпила по сметката за обезпечения на съда на 16.04.2010 год. с вносител Г. И.. С молба от 19.01.2011 год. вносителят-молител по чл.282, ал.2, т.2 ГПК Г. И. И. е посочил банкова сметка, по която да бъде преведена внесената от него като обезпечение сума, а именно: UniCreditBulbank IBAN BG•• •••• •••• •••• •••• ••, съгласно писмо на същата банка до титуляра от 19.01.2011 год. Налице са предпоставките за освобождаване на внесеното обезпечение, тъй като в двуседмичния срок от влизане на въззивното решение в сила ищците по иска по чл.108 ЗС не са предявили иск за обезщетение за вреди от забавяне на изпълнението /чл.282, ал.4 ГПК/. С изтичане на срока по тази разпоредба е отпаднало основанието за задържане на обезпечението. Молбата е основателна и следва да бъде уважена, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.