Определение № 485 от 30.09.2011 г. на ВКС по д. № 494/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. Й. срещу въззивното определение на Окръжен съд Ловеч /ОС/ по ч.гр.д. №379/11 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касаторката срещу [фирма], [населено място] иск по чл.124 от ГПК, поради недопустимостта му. Прието е, че претендираното от ищцата установяване на положен от нея за процесния период / преди 31.12.99 г./ труд при ответника на конкретно посочени длъжности, различни от вписаната в трудовия й договор и трудова книжка, е за факт в непредвиден от закона случай – арг. от 124, ал.4 от ГПК. Искът не може да се квалифицира като заведен по специалния ред на Указ №527/61 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, защото ищцата не се позовава на липсата на писмени доказателства за трудовия й стаж или на загубването и унищожаването им. Напротив, по делото са представени писмени доказателства за стажа й при ответника за целия исков период. За установяване на категорията труд при пенсиониране на работника, с която ищцата обосновава интереса си от иска, има специален административен ред по чл.98 и сл. от КСО. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1, 2 и 3 от ГПК. Намира, че въззивното определение противоречи на задължителната и трайна практика на ВКС по въпроса за допустимостта на иска. Въпросът е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед цялостната защита на трудовите права и интереси на работника от недобросъвестното поведение на работодателя да го наема на работа, фактически различна от посочената в трудовия договор. ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на обжалването: Въззивното определение напълно съответства на практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, посочена в него – Р по гр.д. №470/09 г. на трето г.о. Там на въпроса: допустимо ли е установяване по реда на чл.97, ал.1 и 3 от ГПК, отм. / сега чл.124, ал.1 и 4/, вр. с чл.357 от КТ на факт с правно значение, какъвто е полаганият по тр. договор труд / като характер на реално извършваната работа/- е отговорено отрицателно. Пояснено е, че установяване на факти с правно значение е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи – по реда и с предпоставките по Указ №567/61 г. На тях ищцата по настоящото дело не се позовава и респ. – не установява. Поради съответствието на обжалваното определение с практика на ВКС по чл.290 от ГПК по поставения процесуален въпрос, не са налице сочените в частната жалба предпоставки за допускане на обжалването. Затова ВКС на РБ, трето г.о.