Определение № 4700 от 02.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 530/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. М., чрез процесуалния му представител, срещу определение № 2823 от 29.10.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2848/2025 г. по описа на Апелативен съд-София, ГО, 12 състав, с което е потвърдено определение № 419 от 28.07.2025 г., постановено по гр. д. № 185/2025 г. по описа на Окръжен съд-Враца, с което е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-Мездра. В частната касационна жалба се поддържа оплакване, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се като неправилен изводът на въззивния съд, че делото трябва да се изпрати на Районен съд-Мездра, на който съд делото е родово подсъдно, независимо от обстоятелството, че този съд е посочен като ответник. Прави се искане за допускане на определението до касационно обжалване и отмяната му. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС взе предвид следното: Окръжен съд-Враца е бил сезиран с искова молба, с която С. И. М. е предявил иск против Районен съд-Мездра. В исковата молба се твърди, че ищецът бил страна по две дела за делба, разгледани от Районен съд-Мездра - гр. д. № 698/2015 г. и гр. д. № 198/2016 г. Твърди се, че в Община Мездра се е появило съдебно решение № 339 от 30.01.2007 г., каквото по двете дела не е било постановявано и съответно не съществувало в правния мир. Поддържа се твърдение, че от този съдебен акт ищецът търпи множество негативни последици, свързани с правото му на собственост. Поради което се прави искане съдът да приеме за установено, че такова съдебно решение не е постановено от съда, респ. не съществува в правния мир, ведно с всички произтичащи от това законови последици. Първоинстанционният окръжен съд е приел, че ищецът С. И. М. е предявил неоценяем установителен иск против Районен съд-Мездра и като се е позовал на разпоредбите на чл. 103 ГПК и чл. 104 ГПК е приел, че делото е родово подсъдно на районен съд. Посочил е, че по отношение на родовата подсъдност сезираният съд следи служебно и ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. С определението, което се обжалва пред касационната инстанция, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК вр. с чл. 280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл. 280 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение, приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното: Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Поставеният от касатора въпрос се свежда до определяне на родово компетентния като първа инстанция съд по установителния иск за нищожност на съдебно решение. Съгласно константната практика на ВКС, искът по чл. 270, ал. 2 ГПК се подчинява на общите правила по чл. 103 и чл. 104 ГПК за определяне на родовата подсъдност, която не се влияе от това кой е съдът постановил решението, прогласяването на чиято нищожност се иска. Искът е неоценяем, не попада сред изключенията, визирани в чл. 104 ГПК и съгласно общото правило на чл. 103 ГПК е родово подсъден на съответния районен съд (така решение № 123 от 04.04.2012 г. на ВКС, I г.о., по гр. д. № 777/2011 г., определение № 293 от 09.07.2018 г. на ВКС, III г.о. по ч. гр. д. № 2132/2018 г., определение № 836 от 26.11.2013 г. на ВКС, I т.о. по ч. д. № 4191/2013 г. др.) Настоящият случай е точно такъв. При изложените в исковата молба твърдения следва да се приеме, че ищецът е предявил установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК - за прогласяване нищожност на съдебно решение, постановено не от съдия. Този иск е неоценяем. При липса на специална разпоредба, която да изключва общите правила на подсъдността, важат общите правила на чл. 103 и чл. 104 ГПК. Следователно искът е родово подсъден на районния съд като първа инстанция и не попада сред изключенията, визирани в чл. 104 ГПК. Надлежни страни по иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на съдебно решение са лицата, спрямо които се простира силата на пресъдено нещо на решението, а това са страните по спора, техните наследници и техните частни правоприемници. Вместо да изложи мотиви в тази насока, въззивният съд е приел, че искът, предявен от С. И. М., е установителен с цена под 25 000 лв., поради което родово компетентен да го разгледа е районният съд. Констатирал е, че сезираният Окръжен съд-Враца правилно е процедирал, като е приел, че не е родово компетентен да разгледа предявения иск и го е изпратил на Районен съд-Мездра. Поради това е приел за законосъобразно първоинстанционното определение, с което производството пред Окръжен съд-Враца е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-Мездра. Настоящият съдебен състав приема, че определението на въззивния съд като краен резултат е правилно, макар и не по изложените в него съображения. Направеният от въззивния състав правен извод за родова подсъдност на предявения установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК на Районен съд-Мездра е съобразен с практиката на ВКС, цитирана по-горе. Поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос, тъй като настоящият състав споделя трайно установената практика на ВКС и неговият правен извод не би бил по-различен. Родово компетентният съд - Районен съд-Мездра обаче следва да съобрази, че надлежен ответник по така предявения иск не е съдът, чието решение се иска да бъде признато за нищожно, а страните по спора, в настоящия случай страните по делбеното дело, които неправилно са посочени в титулната част на исковата молба като „заинтересовани страни“. В този смисъл на ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни кои са надлежни ответници по предявения от него иск. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,