Определение № 132 от 17.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1236/2017 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 3544 от 20.01.2017 г. на Ж. Й. Н. и М. Д. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 1298 от 24.09.2014 г. по гр.д. № 1268/2014 г. на Окръжен съд-Варна, с което са признати за установени по отношение на Ж. Й. Н. и М. Д. Н. правото на собственос на В. Н. Д. на 1/8 ид.ч., А. Н. Д. на 1/8 ид.ч. и В. Й. Н. на 2/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 1-135.503.587 по кадастралната карта на [населено място], заедно с находящата се в него жилищна сграда със засроена площ от 75 кв.м. и Ж. Й. Н. и М. Д. Н. са осъдени да им предадат владението на ½ ид.ч. от същия имот, като относно тази ½ ид.ч. е отменен костативен нотариален акт за собственост № 35 от 15.03.2010 г., том I, рег. 2557, дело № 35/2010 г. на нотариус № 124. Молителят се позовава на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а именно, че е налице новоузнато обстоятелство – липса на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на името на наследодателя Й. Н. Д.. Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК от издаване на приложените нови доказателства, установяващи твърдяното новооткрито доказателство и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение