Решение № 3289 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 538/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. В. Търново срещу Решение 3543 от 15.11.2024 г. по адм. дело 510/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което по жалба на И. Х. Д. е отменена заповед 1 от 30.01.2024 г. за прекратяване на ревизионно производство, издадена от органи по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърдена с решение 46 от 22.05.2024 г. на директора на дирекция ОДОП гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно прилагане на закона и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при правилно установени факти АСВТ е формирал неправилен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед за прекратяване на ревизионното производство. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отхвърляне на жалбата на И. Д.. Претендира разноски за заплатена държавна такса за касационно обжалване и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна И. Х. Д., оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Прави възржание за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Ревизията спрямо И. Х. Д. е възложена със ЗВР Р-04000423007697-020-001 от 21.12.2023 г., издадена от началник сектор Ревизии при ТД на НАП Велико Търново и с обхват установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. 31.12.2020 г., данък върху добавената стойност за периода 01.01.2017 г. 31.12.2019 г., вноски ДОО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 г. 31.12.2020 г. , вноски здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 г.- 31.12.2020 г. и вноски УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 г. 31.12.2020 г. В ЗВР е посочено, че адресът за кореспонденция и адрес по чл. 8 ДОПК на лицето е в гр. Велико Търново. Не е спорно, че процесната ЗВР е връчена на лицето по пощата с обратна разписка на 12.02.2024 г. Със заповед 1 от 30.01.2024 г., издадена от началник сектор Ревизии и орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, на основание чл. 119, ал. 2, изр. второ ДОПК с оглед промяна на адреса на задълженото лице преди връчване на ЗВР, е прекратено производството по извършване на ревизия спрямо И. Х. Д.. Процесната заповед за прекратяване на ревизията е потвърдена с решение 46 от 22.05.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Велико Търново. При така установените факти съдът е отменил процесната заповед, като е приел, че в случая е приложимо правилото на чл. 7, ал. 4 ДОПК, т.е. промяната в обстоятелствата, касаещи териториалната компетентност, обуславя довършването на производството от органите по приходите, чиито органи са го образували, а именно органите по приходите в ТД на НАП Велико Търново. От друга страна, съдът е изложил съображения, че заповедта за прекратяване на ревизията не съдържа мотиви, но този пропуск е отстранен с решението на горестоящия административен орган, което допустимо с оглед ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателен е касационният довод за допуснато от съда неправилно тълкуване на закона. Съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ДОПК определя реквизитите, които ЗВР трябва да съдържа, а съгласно ал. 2 заповедта се връчва на ревизираното лице. Чл.114, ал. 1 ДОПК регламентира, че срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта. Нормата на чл. 7, ал. 4 ДОПК, на която се позовава съдът, предвижда, че при промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е образувал. Правилата относно издаване и връчване на ЗВР, посочени по-горе, следва да бъдат тълкувани и прилагани във взаимовръзка. Образуването на ревизионното производство изисква и връчване по правилата на ДОПК на ЗВР на нейния адресат. В този смисъл в посочения случай видно от приложената справка по административната преписка /л.25-л.26/ промяната в адреса на ДЗЛ е от 03.01.2024 г. , като постоянният му адрес се променя от гр.В. Търново в гр. Калофер и това обуславя териториална компетентност на ТД на НАП гр. Пловдив. Връчването на ЗВР е осъществено на 12.01.2024 г., т.е. след промяната в постоянния адрес на лицето, което означава, че ревизионното производство не е започнало и не се счита образувано. Обосновано решаващият орган посочва, че ревизионното производство от органите по приходите в ТД на НАП В. Търново се явява недопустимо поради липса на териториална компетентност, което следва и от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК. Законосъобразно приходните органи към ТД на НАП В. Търново са пристъпили към прекратяване на ревизионното производство на основание чл. 119, ал. 2, изр. 2 ДОПК с издаването на обжалваната заповед. В заповедта е посочено както фактическото, така и правното основание, като промяната в адреса по чл. 8 ДОПК на И. Д. се извлича и от приложената справка, цитирана по горе, а и от допълващите мотиви, изложени в решението на решаващия орган, както правилно е и заключил АСВТ. Първостепенният съд се аргументира, че извън приложената справка на НАП няма представени други доказателстав за действително извършена промяна на постоянния адрес на РЛ, но това твърдение на приходните органи не е оспорено или опровергано от оспорващия до приключване на устните състезания пред АСВТ. По така изложените съображения, касационната жалба се явява основателна и обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, като се постанови друго с отхвърляне на жалбата на И. Х. Д. срещу оспорената заповед за прекратяване на ревизионното производство. При този изход на спора, в полза на НАП следва да се присъдят разноски в общ размер на 470 лева за двете съдебни инстанции, като се съобрази възражението за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, тълкуването, дадено с Решение на Съда на ЕС по дело С - 438/22, нормите на чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 2 от Наредба 1 от 09.07.20024 г. за възнаграждения за адвокатска работа, липсата на фактическа и правна сложност на делото, липсата на процесуално представителство пред касационната инстанция от страна на касационния жалбоподател.