Определение № 568 от 20.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 992/2023 г.

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба на назначения особен представител на ответника А. Н. С. - адв. Ч., против разпореждане № 390 от 24.04.2023г. по гр. д. № 639/2022г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е върната като просрочена подадената от жалбоподателя частна жалба вх. № 3732/20.04.2023г. срещу определение № 136 от 15.03.2023г. по гр. д. № 639/2022г. на ОС - Пазарджик, с което съдът се е произнесъл в производство по чл. 248 ГПК по молба от 07.03.2023г. за изменение на решение № 71 от 24.02.2023г. по гр.д. 639/2022г. по описа на ОС – Пазарджик, в частта за разноските. Излага, че в закона е указан срок за обжалване на определението по чл. 248 ГПК и дадени указания от въззивния съд в друг смисъл не могат да имат негативни последици за подалия жалба в законоустановения срок. Ответникът по жалбата, „Банка ДСК“ АД, оспорва частната жалба като неоснователна. Излага, че обжалваният съдебен акт е правилен и съответен на практиката на Върховния касационен съд. С обжалваното разпореждане съдията – докладчик е приел, че подадената от адв. Ч. частна жалба вх. № 3732/20.04.2023г. срещу определение № 136 от 15.03.2023г. по гр. д. № 639/2022г. на ОС - Пазарджик, е просрочена, тъй като е депозирана в съда след указания на страната едноседмичен срок за обжалване с връчено по реда на чл. 51 ГПК на 21.03.2023г. съобщение, с приложен препис на съдебния акт, и постановил, че връща жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен. Видно от преписката по делото адв. Ч. като особен представител на ответника е подала частна жалба вх. № 3732/20.04.2023г. срещу определение № 136 от 15.03.2023г. по гр. д. № 639/2022г. на ОС - Пазарджик, с което съдът се е произнесъл в производство по чл. 248 ГПК по молба от 07.03.2023г. за изменение на решение № 71 от 24.02.2023г. по гр.д. 639/2022г. по описа на ОС – Пазарджик. Съдът в производството по чл. 248 ГПК се произнася с определение, независимо от вида на акта, който се изменя или допълва в частта за разноските (решение или определение). Определенията се обжалват с частни жалби по реда, предвиден в Глава двадесет и първа "Обжалване на определенията", чл. 274 - чл. 279 от Гражданския процесуален кодекс. Съобразно разясненията, дадени с т. 24 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определенията на въззивния съд, с които за пръв път се произнася по молба по чл. 248 ГПК, подлежат на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението, а в случай на подаването им след изтичане на срока за обжалване, същите подлежат на връщане – чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. С определението, постановено в процедурата по чл. 248 ГПК, съдът е указал на страната, че срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, с което стриктно е спазил закона. Съобщение за указания срок за обжалване ведно със съдебния акт са връчени на адв. Ч. на 21.03.2023г., респективно срокът за обжалване е изтекъл на 28.03.2023г. Жалба срещу определението на съда по чл. 248 ГПК е подадена на 20.04.2023г. – след изтичане на законоустановения и указан на страната срок, предвид на което правилно с обжалваното разпореждане частната жалба е върната като просрочена. Настоящият състав намира за неоснователен довода на частния жалбоподател, че срокът за обжалване на определенията на въззивен съд по чл. 248, ал. 1 ГПК, с които се изменя или допълва въззивно решение в частта за разноските, е едномесечен, какъвто е срокът за касационно обжалване на решението. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК се предвижда изрично обжалваемост на определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК, които не са преграждащи и биха подлежали на инстанционен контрол, само ако това е предвидено в закона - чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, а препращането към реда за обжалване на решенията/ определенията указва функционално компетентните съдилища по частните жалби срещу определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК - тези, които са функционално компетентни да се произнесат по жалбата/частната жалба срещу решението/определението, по чието допълване или изменение в частта за разноските съдът се е произнесъл, и обвързва обжалваемостта на определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК с обжалваемостта на основния съдебен акт - решение или определение (ако решението/определението не подлежи на обжалване, няма да подлежи на обжалване и определението по чл. 248, ал. 1 ГПК). Нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК не създава специална уредба за обжалване на определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК, различна от регламентираната в разпоредбите на чл. 274 - чл. 279 ГПК, относно срок за подаване на частната жалба, съдържание на същата, приложения към нея, срок за отговор, администриране, характер на производството, разглеждането и решаването ѝ и т.н. В този смисъл са както разясненията, дадени с т. 24 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 209 от 10.12.2020г. по ч.гр.д. № 3151/2020г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 406 от 26.10.2020г. по ч.гр.д. № 3128/2020г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, определение № 151/23.03.2012г. по гр.д. № 208/2012г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 8 от 08.01.2018х. по ч.т.д. № 2848/2017г. по описа на ВКС, ТК, I TO, определение № 348 от 26.06.2017г. по ч.т.д. № 1382/2017г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и др. По горните мотиви на съда обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение