Определение № 6182 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4854/2024 г.

ВАСЧетвърто отделение21.05.2024reporting judge Диана Гърбатова

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2314 от 11.03.2024 г., постановено от Административният съд - Пловдив - VIII Състав, по адм. д. № 2805/2023 г. ОСЪЖДА община Родопи, с адрес в гр. Пловдив, [улица], да заплати на Областна администрация – Пловдив, с адрес в гр. Пловдив, [улица], БУЛСТАТ [номер], направените в частното съдебно производство разноски - юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 (сто) лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА

Grounds

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на кмета на община Родопи, подадена чрез упълномощен гл. юрисконсулт Я. И. Илиева, против определение № 2314 от 11.03.2024 г., постановено от Административният съд - Пловдив - VIII Състав, по адм. д. № 2805/2023 г. Частният жалбоподател релевира отменителни основания - неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон. Оспорва извода на първоинстанционния съд за отпаднал правен интерес на първоинстанционния жалбоподател след провеждане на процесния референдум. Счита за погрешно становището на решаващия съд, че правният интерес следва да е налице, както и към момента на подаване на жалбата, така и в бъдеще. Претендира отмяна на обжалваното определение и моли Върховния административен съд да прогласи нищожността на атакуваната заповед №РД-20-122 от 27.10.2023 г., издадена от областния управител на област Пловдив. Прави искане за присъждане на разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - областният управител на област Пловдив оспорва частната жалба чрез упълномощен началник отдел "Правен и административен контрол" Е. Д., която с писмено възражение, представено по реда на чл. 232 АПК, пледира за отхвърлянето й и за потвърждаване обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразно постановен. Заявява искане за оставяне без уважение частната жалба на кмета на община Родопи и иска присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния 7 - дневен срок, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 2314 от 11.03.2024 г. е отменено протоколно определение от 19.02.2024 г., с което е даден ход на делото по същество; оставена е без разглеждане жалбата на кмета на община Родопи против заповед №РД-20-122 от 27.10.2023 г. на областен управител на област Пловдив, с която, на основание чл. 32, ал. 3, във връзка с чл. 27, ал. 2, чл. 30, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 ЗПУГДВМС, е определена дата 17.12.2023 г. за провеждане на местен референдум в населено място – [населено място] от община Родопи, с въпрос на референдума: "ИСКАТЕ ЛИ СЕЛО БЕЛАЩИЦА, ЗАПАЗВАЙКИ СТАТУТА СИ НА СЕЛО, ДА СЕ ОТДЕЛИ ОТ ОБЩИНА РОДОПИ И ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ОБЩИНА ПЛОВДИВ"; прекратено е производството по адм. д. № 2805/2023 г.; община Родопи е осъдена да заплати на областна администрация – Пловдив, сумата от 100, 00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Пловдив се е позовал на нормите на чл. 159, т. 4, във връзка с чл. 184 АПК и е приел, че е сезиран с жалба, подадена от Вр.и.д. кмет на община Родопи, с която се претендира отмяна на процесната заповед с горепосоченото съдържание. В мотивите на оспореното определение е отразено, че след провеждане на насрочения с оспорената заповед местен референдум е отпаднал правният интерес за оспорващия да иска отмяна на административния акт, с който е разпоредено насрочването и съответно е определена конкретната дата за провеждане на съответния референдум. Според настоящия съдебен състав оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са осъществени нарушения на императивни правни норми, съставляващи основания за неговата отмяна. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че производството пред него е образувано по жалба, която е постъпила в Областна администрация – Пловдив на дата 03.11.2023 г., което е видно от поставения върху нея Вх. № АК- 10-07/03.11.2023г. Вярно е установено, че със същата жалба е релевирано особено искане за спиране на процесната заповед, окончателното произнасяне по която е от състав на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 11966/2023г., който е постановил определение № 12785 от 19.12.2023г. С това определение е оставена без разглеждане частната жалба на кмета на община Родопи против определение № 2740/15.11.2023г. на Административен съд - Пловдив, като са изложени мотиви, че след провеждане на местния референдум на насрочената за това дата - 17.12.2023г. към момента на произнасянето на Върховния административен съд вече е отпаднал правния интерес от осъществяване на търсената съдебна защита. Решаващият състав на Административен съд - Пловдив законосъобразно е преценил, че визираните изводи са относими и към съдебното производство, развиващо се пред първоинстанционния съд. Правилно е установено, че по делото не са представени доказателства относно образувано или висящо съдебно производство по оспорване на Решение № 12-МР от 17.12.2023 г., с което е приключил насрочения референдум, с оглед на което е изведено обосновано заключение, че това решение е влязло в сила на дата 25.12.2023 г. Оттук е формиран верен извод, че предвид безспорния правнорелевантен факт, че референдумът, датата на чието провеждане е определена с атакуваната по делото заповед, вече е проведен, правният интерес относно заявеното оспорване от страна на кмета на община Родопи е отпаднал в хода на съдебния процес и същият не е налице към датата на произнасяне на обжалваното определение. Настоящият съдебен състав изцяло споделя становището на първоинстанционния съд, че неблагоприятното засягане на права и интереси следва да съществува освен към момента на сезиране на съда, така и през целия съдебен процес, тоест да е налице в хода на висящото съдебно производство. Отпадането на изискуемия от закона личен, пряк и непосредствен правен интерес за оспорване, погасява правото на жалба и прави упражняването му ненадлежно, което обстоятелство съставлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за продължаване развитието на производството, за което съдът е длъжен да следи служебно. Ето защо тричленният състав на Върховния административен съд намира, че първостепенният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 159, т. 4 АПК, налагаща оставяне без разглеждане предявената жалба от кмета на община Родопи. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. Предвид изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, частният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно заявените от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Cited provisions

13