Определение № 148 от 11.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-В състав, постановено на 22.07.2009 год. по в.гр.дело № 85/2005 год., с което е оставено в сила решението от 26.07.2004 год., постановено по гр.дело № 3187/2001 год. по описа на Софийския районен съд, 39 състав за отхвърляне исковете с правно основание чл.108 ЗС, предявени от Л. Н. М. срещу К. С. Х. и Р. И. Х. за установяване правото на собственост и предаване на владението върху имот с пл.№ 465 по плана на [населено място], в.з.Г. б., одобрен със Заповед № 263 от 23.03.1961 год. с площ от 875 кв.м., както и срещу М. Г. М. и В. П. М. за установяване правото на собственост на ищцата и предаване на владението върху имот с пл.№ 464 по плана на[населено място], в.з.Г. б., одобрен със заповед № 263 от 23.03.1961 год. с площ от 396 кв.м., които имоти, съгласно допуснатото от въззивния съд уточнение, попадат в УПИ ІІІ-1014, кв.41, по плана на в.з.Г. баня,[населено място]. Недоволен от въззивното решение е касаторът Л. Н. М., представлявана от адвокат А. Д. от С. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 във връзка с чл.281, т.3 тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен поцесуалноправен въпрос във връзка с чл.188, ал.1 ГПК/отм./, решаван противоречиво от съдилищата. Ответниците по касация К. С. Х., Р. П. Х., В. П. М. и М. Г. М. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното: М. или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което не е сторено. Освен това изложението за допустимост не е съобразено с изискването на чл.284, ал.1, т.3 във връзка с чл.284, ал.3, т.1 ГПК, при което не са приложени съдебни актове. Съгласно чл.285, ал.1 във връзка с чл.286 ГПК проверката на редовността на касационната жалба е възложена на въззивния съд, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение