Решение № 74 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 633/2010 г.

Решение № 74 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 633/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 71 от 5.02.2010 г. по гр. д. № 2757/2009 г. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено решението от 24.06.2009 г. по ф. д. № 622/2007 г. на Софийски градски съд, постановено по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, предявен от [фирма]. К. контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса: "Кое уведомяване се счита за надлежно по смисъла на чл. 139, ал. 1 ТЗ и как следва да се извърши уведомяването на съдружници-ЮЛ за свикване на ОС". В жалбата на [фирма] се подържат основанията по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивния акт, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита за неправилен изводът на въззивния съд, че изпращането на поканата и предупреждението за изключване по факса противоречи на ТЗ, както и за неправилна преценката на доказателства, свързани с прилагането на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Искането му е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде отхвърлен предявеният иск, ведно със законните последици. Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т. о. приема следното: Предявен е от [фирма] - Германия срещу [фирма] иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ вр. чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ вр. чл. 139, ал. 1 ТЗ. Искането с което е бил сезиран Софийски градски съд е за отмяна на решението на общото събрание (ОС) на [фирма], проведено на 14.11.2007 г. на което е прието, че съдружникът [фирма] действа против интересите на дружеството и е изключен като съдружник на основание чл. 123, ал. 3, т. 3 ТЗ. Основанията за отмяна на решението, които е въвел в исковата молба са: 1./ Нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ при свикването на ОС; 2./ Липса на предпоставките на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ за изключването му. Твърдението на нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ произтича от обстоятелството, че седалището и адреса на управление на съдружника [фирма] е в [населено място], Германия. Изпращането на предупреждението за изключване и поканата за общото събрание е, чрез телефакс. Това е станало на 6.11.2007 г. в присъствието на нотариус, който е съставил констативен протокол за това обстоятелство, както и за получаването на техническо потвърждение за доставката на документите. Първоинстанционният съд е счел иска за основателен, поради нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ - нередовно уведомяване на съдружника за датата и дневния ред на ОС, както и недоказано връчване на предупреждението за изключване. Съставът на САС също е счел, че искът на [фирма] е основателен, поради което е потвърдил първоинстанционния акт. За да приемат, че връчването на документите - покана и предупреждение е нередовно, съдилищата са се позовали на това, че адресатът е ЮЛ и няма данни дали са получени от негов законен или упълномощен представител. Становището на настоящия съдебен състав по правните въпроси е следното: Изискванията на чл. 139, ал. 1 ТЗ са по-скоро схематични - писмена форма на поканата до всеки съдружник, съдържаща дневния ред, както и връчване, предхождащо най-малко със 7 дни датата на провеждане на общото събрание. Изрично е посочена приоритетността на дружествения договор по отношение на срока и формата. По отношение на [фирма] е приложима общата разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ, поради изричното препращане в чл. 9 на дружествения договор (приет от ОС на 30.03.2004 г. и достъпен по реда на чл. 23, ал. 4 ЗТР) към ТЗ за всички неуредени с него въпроси, а нарочни разпоредби по свикването и провеждането на ОС в него липсват. Безспорен в настоящия случай е писменият характер на поканата, съдържанието и, както и съпътстващото я предупреждение за изключване. Не е било оспорен и факта, че изпращането на документите чрез телефакс е осъществено, както и че това е факс на офиса в [населено място], Германия. Спорно е било обстоятелството, дали документите са били получи от оправомощено лице, доколкото съдружникът е ЮЛ и произнасянето именно по този въпрос е обусловило крайния извод на САС. Този извод е неправилен, поради неправилното (стеснително) тълкуване на закона. Чл. 139, ал. 1 ТЗ не предвижда способ за връчване поканата - лично, по пощата, чрез нотариална покана и пр. Ако такъв способ не е изрично предвиден, следва да се приеме, че законът акцентира върху доказаността на получаването и от съдружника, като способът по който е станало това няма решаващо значение. Изпращането/получаването на книжа по телефакс е един от обичайните способи за размяна на лична или служебна кореспонденция и ако дружественият договор не го изключва изрично, следва да се приеме, че използването му не е в нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ. Като допълнителен аргумент, ще следва да се отбележи и това, че съдружникът е чуждестранно ЮЛ със седалище в чужбина. Регламент (ЕО) № 1348/2000 за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, предвижда, че изпращането на документи "може да се извършва по всички подходящи начини, при условие, че съдържанието на получения документ отговаря напълно на съдържанието на изпратения документ и е лесно четивно". Търговският закон не въвежда разграничение при връчването на поканата в зависимост от това дали съдружникът е ФЛ или ЮЛ. В случая, съдружникът е ЮЛ и становището на САС е, че в този случай поканата следва да бъде връчена на законния му представител. Такова изискване не намира опора в закона. Нито чл. 139, ал. 1 ТЗ, нито дружествения договор предвиждат кръг на лицата, оправомощени да получат поканата за провеждането на ОС. Поради това, валидна е общата разпоредба на ГПК за връчване на адреса на управление на съдружника-ЮЛ, респ. на адреса за кореспонденция, ако изрично е уговорен такъв. Ако това изискване е осъществено, в тежест на съдружника е да оспори правомощията на лицето, което е получило поканата от негово име, установявайки нередовност на уведомяването. В случай, че изпращането на книжата е станало по телефакс и е удостоверено получаването им, чрез съответния технически способ, съдружникът би могъл да противопостави възражение, че те не са достигнали до него (напр. неправилен fax-номер, нечетливи и пр.), тежестта за доказването на което носи той. Поради изложеното, в отговор на поставения правен въпрос ще следва да се приеме, че: За надлежно по смисъла на чл. 139, ал. 1 ТЗ уведомяване на съдружника за свикване на ОС, следва да се счита връчването в предвидения от закона срок на писмена покана, съдържаща дневния ред. Връчването може да бъде по всички подходящи начини, при условие, че съдържанието на получения документ отговаря напълно на съдържанието на изпратения документ и е лесно четивно. Когато съдружникът е юридическо лице, връчването следва да бъде в канцеларията на адреса на управление или на изрично посочен адрес за кореспонденция, на лице или чрез средство, съответстващо на начина на връчване. По съществото на спора. Исковете по чл. 74, ал. 1 ТЗ са конститутивни т. е. наличието на правен интерес не е абсолютна процесуална предпоставка за провеждането им. Поради това, възможно е да бъде предявен и разгледан самостоятелен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 вр. чл. 139, ал. 1 ТЗ - отмяна на решения на ОС, поради опороченото му свикване. В случая, обаче са предявени два иска - иск по чл. 74, ал. 1 вр. чл. 139, ал. 1 ТЗ и обективно съединен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 74, ал. 1 вр. чл. 126, ал. 3 ТЗ иск за отмяна на решението за изключване, поради материалната му незаконосъобразност - липсата на действия, увреждащи интересите на дружеството. Приемайки за основателен първия иск в противоречие с изложеното по-горе, съдилищата не са се произнесли по евентуалния иск - наличието на предпоставките по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. Незаконосъобразността на въззивното решение и отмяната му в частта относно прилагането на чл. 139, ал. 1 ТЗ, налага връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от стадия събиране и проверка на доказателствата и произнасяне по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 вр. чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд ще следва да се произнесе и относно направените по делото разноски пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.