Определение № 112 от 05.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 403/2008 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на членовете на УС на ЗК”Е” срещу О. № 101 от 11.02.2008 год. по ч.гр.д. № 59/2008 год. на Б. окръжен съд с което е била оставена без уважение частната жалба на кооперацията срещу определението от 04.07.2007 год. по т.д. № 1303/2003 год. на Б. районен съд. С това определение е било прекратено производството по предявен от член-кооператори на ЗК”Е” иск с правно основание чл.58 ал.2 З. за отмяна на решенията на проведено на 07.02.2003 год. общо събрание на земеделската кооперация. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, което прегражда развитието на спора и по отношение на него намира приложение чл.274 ал.3 т.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното: Допустимостта на касационния контрол ЗК”Е” основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – произнасяне от страна на съдилищата по съществен процесуалноправен въпрос –началото на преклузивния срок по чл.58 ал.5 З., който касаторът счита, че следва да бъде от датата на вписване на решенията на ОС в кооперативния регистър. Тази хипотеза в случая не е налице. Исковата молба е депозирана на 17.11.2003 год. Първоинстанционният съд е приел, че срокът по чл.58 ал.5 вр.ал.4 предл.2 е изтекъл, поради което е прекратил производството по иска. Че пределният 3-месечен срок е изтекъл е приел и Б. окръжен съд, поради което е оставил прекратителното решение в сила. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, съществен е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило изхода на спора по делото. За да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало това да е съществен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация по правен въпрос, имащ значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. В случая, тезата на касатора не касае точното прилагане на закона – чл.58 ал.5 вр.ал.4 З., доколкото разпоредбата е категорична, че началото на пределния 3-месечен срок поставя датата на приемане на решението, чиято отмяна се иска. Тезата е свързана по-скоро със заместване на законовата разпоредба с нещо различно – начален срок, считано от датата на вписване на решението в случай, че то е от подлежащите на отразяване в регистъра. Изменението/неприлагането на закона по тълкувателен път е недопустимо и не това е целта на разпоредбата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, към която препраща чл.274 ал.3 ГПК в случая не е налице, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.