Определение № 50142 от 15.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1492/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Д. Й. С. чрез адв. М. Д., с искане за допълване на определение № 50263 от 18.04.2023 г. по т.д. № 1492/2022 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място]. Ответната страна – ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] е на становище за неоснователност на същата с аргумент за непредставен договор за правна защита и съдействие. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е заявено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1492/2022 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] против решение № 334 от 09.03.2022 г. по гр. дело № 2989/2021 г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 50263 от 18.04.2023 г. по т.д. № 1492/2022 г. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като в определението по чл. 288 ГПК липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършване за производството, за което ги претендира. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба. В подадения отговор е налице искане за възмездяване на направените от ответника разноски. Към отговора действително липсва представен договор за защита и правно съдейства, но такъв, обхващащ цялостното производство, е налице на л. 108 от гр.д. № 9683/19 г. на СГС, в който е уговорено, че процесуалното представителство се осъществява в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В тази хипотеза и съгласно ал. 2 от същата разпоредба съдът определя възнаграждението съобразно нормите на Наредба № 2/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай на основание чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 2/2004 г. в действащата към момента на сключването на договора редакция дължимото на адв. Ч. възнаграждение възлиза на 735 лв. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение